
Е,сега и аз възнамерявам да си направя една кратка статистика,на липсите и промените в живота ми през 2007.
ъгълче от разноцветната ми стая...




Спомени,спомени и пак спомени....поне са хубави!! :) Песничката ми напомня за един друг ноемврийски ден,преди 2 години..за едни прекрасни емоции и скъп човек...е как да не я обичаш :р
Докато я слушам се сещам за дните,когато я пеех постоянно...припомням си един концерт,едно изпълнение.. :р Ех... *въздъх* :)



Прегърни ме...студено ми е...вече е нощ,а как искам поне за този един час да ми е топло.. Не забравяй,че току що върнах миг от живота си назад,аз не искам да седя безучастна,искам да го променя.. А ти искаш ли??...искаш ли да ме гушнеш нежно?... да ме стоплиш?
Текстът казва достатъчно...всичко останало са просто подробности.Песничката ме зарадва много и все още продължава да го прави :)))) Така че,благодаря ти!! Обичам да съм весела... *усмих*




„Лудите са навсякъде”...и най-вече в главата ми.Хах,малките неуморими пакостници обичат да играят на гоненица,гъделичкайки съзнанието ми.Явно се опитват да провокират все още детската ми фантазия.А дали ги има изобщо?! Кармин,та кармин....за какво ми беше тази боя?!
Сега косата ми е червена,карминено-червена..нищо особено,но поне не се виждат белите коси.
Вчера синът ми я видя за първи път и се изсмя,каза: „Мамо,ти си се побъркала...знаеш ли на колко години си?”. Знам...разбира сече знам...
Защо според теб всеки ден премествам календара с едно квадратче напред...цели 59,а как ми се иска да бяха 19.
„Ти си се побъркала”...ех,баща ти също ми го казваше понякога,най-често когато се карахме...
Горкичкият,острия бронхит го съсипа,но така и не склони да спре проклетите цигари.Дано поне там горе му е комфортно...дано пие водка с портокалов сок,толкова много я обичаше..Обичаше и червеният цвят,така всъщност успях да го спечеля..
Спомням си първата ни среща,бях облечена с карминена рокля,а дългата ми тъмна коса падаше свободно върху раменете.Излъчвах толкова увереност,но в същото време бях адски притеснена,а той...той гледаше толкова мило,сякаш всеки момент щеше да глътне езика си.Беше прекрасна нощ..още си спомням аромата на лалетата,които ми подари(знаеше,че ги обичам),аромата на неговият одеколон(който всъщност така и не смени),аромата на пролет...
Ех,как обичам пролетта...
Баща ти ми казваше,че съм прекалено сантиментална,но в същото време скрито се радваше,на това мое качество...сигурна съм!Той винаги беше сериозен,мислеше трезво и за двама ни,затова косата му побеля по-бързо от моята.Но дори и бяла,пак беше красива...как обичах да заравям пръстите си в нея.
Всъщност чувал ли си за понятието сериозен мечтател?.. Е,той беше точно такъв..Знам,че звучи противоречиво,че двете думи се самоизключват..но не и при него.
Двамата мечтаехме много и искаш ли да ти кажа коя беше най-голямата ни мечта?..Ти..
Когато се роди,баща ти се разплака за пръв път,плака от щастие.Каква гордост беше за него да гледа как растеш,как малкото му момче се превръща в мъж..а после абитуриентският бал,университета,дипломирането...и разбира се,Мая.
Нямаш представа колко много приличаш на него...с този привидно строг поглед,а в същото време мек и добродушен...имаш същите пъстри очи.
...Дори кавгите ни бяха весели,ха-ха-ха...после всичко приключваше с целувка,топла прегръдка....и нататък няма смисъл да продължавам.
Все още усещам тези прегръдки,събрали в себе си цялата му нежност...
Но,ти не ме слушаш...извинявай,май пак изпаднах в сантименталности.
Как е Мая?...Трябва да дойдете скоро,ще ви приготвя вечеря. Самотна съм в тази голяма къща,защо не се пренесете при мен? ...всъщност няма да се меся в семейните ви отношения...
…След смъртта му всичко се промени...макар че, за мен винаги ще е жив.
Водиха ме по болници...казваха,че не съм добре,дори ти се отчужди от мен. Защо?...аз си бях същата,просто хората се опитваха да ме сринат. Какво от това,че го сънувах всяка нощ,че все още по навик слагах по 3 прибора на масата..Какво от това,че разглеждах постоянно старите албуми,че оставях яденето във фурната,за да е топло,когато се прибере...
После лудницата,от която едва се измъкнах...Добре,добре...няма да я наричам така,а „Лечебен център за хора с психически отклонения”.
Знаеш ли...там имаше и съвсем нормални хора,попаднали в така нареченият „център” заради децата си...Но аз знаех,че ти не си като тях..ти идваше всеки петък,за да ми донесеш чантичка със зелени ябълки,знаеше колко ги обичам...
После,когато остановиха,че съм съвсем добре ме изписаха,а ти и Мая ме чакахте на входа с букет лалета.
Ех...обичам пролетта..
От там ми останаха само спомените за белите,подтискащи стени и шепа горчиви хапчета,които,да си остане между нас,изобщо не пия...
Добре,кажи ми,какъв е смисъла от тях?...мисля,че неведнъж сме говорили по тази тема...щастлива съм,у дома съм...имам си теб и баща ти...извинявай,само теб.(Кого ли заблуждавам,сама казах,че за мен винаги ще е жив.)
И все още ме питаш защо боядисах косата си? Хах,целта ми не беше да се изживявам като светлоотразител...направих го заради него...
И какво от това,какво от това,че няма да ме види?...пък и откъде знаеш,че в момента не се усмихва иронично там горе. От къде знам аз ли? Истината е,че не знам,но го вярвам..
Знам,че когато и другите ме видят,ще им се иска да ме попитат същото като теб ...”Ти наред ли си?”..
Какво ги засяга всъщност?...Какво означава да си наред? Е,ако е да съм като тях..по-добре съм си луда.Честно казано и без това свикнах с малките човечета в главата си,карат ме да се усмихвам.Дори бих казала,че ги заобичах ..и без това този дом е скучен без баща ти...а той знаеше как да ме накара да се усмихна.
Всъщност забеляза ли,че е пролет.Времето е прекрасно...
Трябва да отида на разходка.. А после да откъсна лалета от градината и да ги занеса на баща ти. Как мислиш...дали ще хареса новата ми прическа?...Не се мръщи така де,виж колко е слънчево навън..
Ех,колко обичам пролетта...!!!

Събота вечер.Дим от току що запалено наргиле..аромат на 'спомени' и портокал.Джин с тоник.Усмивки.Замъглен поглед,но прекрасно настроение...Светещи приятелски очи.И не на последно място фон от весела музика.. Ех,хубаво беше!! *замечтано*
My dream is to fly...over the rainbow....so hiiiiiiigh!! =)


"Над вечерния друм на вечер свежа
Напоследък музата тотално ме е забравила или ако се появи,то е само,за да възбуди въображението ми и пак да изчезне. Опитвам се да пиша разни неща,но или не успявам да ги завърша,или изобщо не ми харесват...
Последните дни определено нямах време за блога си.. И общо взето не се случи нищо интересно,просто в даскало ни засипват със задачи(да,знам че е едва третия ден,но това е 'предимството' да учиш в МГ). Поне правя нещо,което да заема мислите ми,за да не хвърчат ту в София,ту в Гърция.. Да...за жалост ;/ Елмо също замина. Още вчера хвана влака за Атина. Бях малко стъписана,когато ми съобщи,че трябва да замине по-рано от предвиденото..но такъв е живота-изненадващ(понякога доста неприятно). Надявам се,че при него всичко ще е наред и студентството ще му се отрази добре. ;)
Видяхте ли,че онези мой думи(които всъщност не са мой),а именно "People always leave" се оказаха реални. Само дето тук не говоря за разни тийнейджърски сериали,а за истински хора,които наистина ще ми липсват.. Съвсем не съм забравила,че същата реплика си има и продължение,но ще повярвам в него,чак когато го видя с очите си.
Знам,че поста ми е объркан...дори не знам какво точно исках да представлява. В крайна сметка просто от няколко часа слушам нашата песничка (моя и на Елмо) и се чудя как ли е в момента..надявам се,че скоро сам ще ми каже. :) А до тогава...
When will I see you again?
When will we share precious moments?
Will I have to wait forever?
Or will I have to suffer and cry the whole night through?
When will I see you again?
When will our hearts beat together?
Are we in love or just friends?
Is this my beginning or is this the end?
When will I see you again?
За два дни с Мардж изминахме скромното разстояние от Плевен до Пловдив и обратно.Наситихме се на красиви гледки,прекрасни емоции и естествено нелюбезно отношение от страна на работещите в БДЖ :) Но не се оплаквам,все пак нещата бяха горе-долу премерени,колкото груба беше служителката в Пловдив,толкова добра и услужлива беше тази в София,жената със звучното име Спасийка(е,в дадената ситуация наистина ни 'спаси' :D). Общо взето пътят мина леко и приятно,в сладки приказки,решаване на кръстословици и солидна доза смях.
Аз,сред восъчните фигури..
Горе краката..!
Градският център
Във влака
Е,събота и неделя минаха,а от утре ме чакат училище и репетиции...разбира се,и един плик с ябълки, *смиг*...
Мога само да кажа едно голяямооо 'Благодаря' на Мардж,за поканата(нещо,което вече направих). :) И поздрав с песента,която ми се наби в главата по време на пътуването :
Seal- Kiss from a rose...


Усмивка
Красиво нали?
Да гледаш света си през цветни очила...
Розови рамки,лек пролетен полъх,
Полъх на нежност-прекрасен,контрастен..
Картина нашарена с цветни платна.
Разчупени форми,покрити с атлаз,
Облаци памучни-меки и удобни..
Слънце с усмивка...топлинен каданс ..
Красиво нали?
..да скиташ сам по градките алеи,
А света да не е някак същ..
Черните надежди да са вече бели,
Розов фон на топъл ден присъщ!
Хармония от радост,въздишки,светлини..
Кадифени чувства,звънливи емоции
В топли тонове усмивка се топи..
Красиво нали?
Да потопиш духа си някъде отвъд..
Отвъд безплътни брегове и мисли..
Простора да докоснеш с лек подскок,
Да търсиш сред лъчите своя кът..
Опиянен от аромат на вишни
Със вкус на пролетна мъгла..
Където спомени и скърби са излишни!

Първо,Ч.Р.Д на по-малкият ми брат,защото днес става на 15 години. :)
Надвам се,че най-после ще порасне и ще разбере,че винаги може да бъде уникален.Уникален,но не като се оставя на течението да го влачи към най-мътните води на живота,а като се изправи срещу него и започне да се бори със собствени сили..
Той отдавна не е онова малко,шантаво хлапе,с което се биехме непрекъснато и нанасяхме трайни повреди върху покъщнината...а и аз не съм :) Има си своя живот,който доста пъти не одобрявам,а и никой разумен човек не би го направил,но се надявам,че нещата ще се променят. Искрено вярвам,че най-после глупавото детско мислене,каращо го да се забърква само в проблеми и неприятности ще изчезне...
И макар да не си го казваме,макар постоянно да се караме за глупости,ние сме една плът и кръв,и знаем кога да сме единни...Обичам те,пази се!!!
Та сега дойде ред и на второто...имам 2 новини...една добра и една лоша...
*Ще започна с лошата..Днес ходих на лекар и подозренията ми,че пак имам бронхит се оказаха реални.
Лекарката както винаги ми изписа един от най-скъпите антибиотици, а изражението на баща ми,когато се прибрах и му казах беше пак онова...същото. Гледаше ме така сякаш искаше да ми прехвърли някаква вина..злобно и студено..така както богатият,наконтен 'господин' гледа хваналият се за крайчеца на панталона му дрипав просяк...с пренебрежение,ненавист...това можеше да бъде всичко друго,но не и поглед на баща към болното му дете...Има ли нужда да коментирам как се почувствах след тази реакция? ...не мисля..
В крайна сметка ако не беше майка ми,може би нямаше да получа лекарствата и то не защото 'прескъпият' ми баща няма пари,напротив,просто не го интересува как се чувствам...скапан егоист...
Ако можех сама щях да си купя глупавите лекарства..така поне не бих се подложила на гореописаната грозна ситуация..
Не ми се разкрива повече от тази картинка,защото няма нито един цветен нюанс,които да сгрее задавените ми от кашлица бронхи..затова пристъпвам и към хубавата:
*Елмо (Емо) вчера ми каза,че най-после са му се обадили от Гърция..и скоро официално ще бъде студент.Ужасно ме зарадва с новината...той е прекрасно човече,което наистина го заслужава, а и знам колко много го искаше ;)Е,явно моите палци свършиха и едно полезно дело... Пък и Гърция си е близко,така че няма толкова лесно да се отърве от мен,в борбата със световните проблеми *облича латексовия костюм с перелината* :D
Пожелавам ти успех във всичко,Елмо :р и знай,че винаги можеш да разчиташ на мен ...
Уморена съм,затова толкова от мен,за днес...и понеже кисна доста време вкъщи :
Цитат на деня:
"Върху безлистно клонче
бурята отрони
тъмни летни сълзи"
Джеймс Клавел "Шогун"
Песен на деня:
Rue du Soleil - In my heart
Nickelback - Savin` me
Ух,болна съм и меко казано се чувствам ужасно...Явно наистина теорията ми,че вирусите ме обичат започва да ми се струва вярна ..и то в най-неподходящия момент. Вместо да оползотворя като хората последните дни от ваканцията,аз си седя вкъщи и едва успявам да се преместя от едното легло на другото... Не обичам да се оплаквам,обаче ми писна от тъпата болест пък и блога си е мой,съмнявам се някой да ми чете глупостите..
Не ми се бездейства,не и точно сега,но нямам сили за нищо..А колко мразя хапчетата,мразя да съм болнаа... навън е толкова топло,вече имам чувството,че се задушавам в собсвен сос... На всичкото отгоре скапаното гърло се влошава все повече ;/ напомня ми за една гадна случка от преди година и половина..Последните няколко нощи не успях да заспя от кашлица ...все едно някой ми изпомпва въздуха от дробовете и ми реже сливиците с нож:( Пф...кво съм мрънкало...искам да се оправя най-после.
На всичкото отгоре ми е и самотно,никой не го е грижа дали съм болна или здрава.Пък като се замислиш са си прави хората,защо трябва да им пука,че на мен ми е зле? ...нали при тях всичко си е наред...аман от егоисти...искам поне веднъж някой да помисли и за мен..Искам някой да ми помогне да оздравея,или поне да се усмихна въпреки всичко лошо,което ми се случва..
Оф,пак се разкашлях..отивам да си пия хапчетата и сиропите,и лягам да поспя...не,че не го правих до преди малко ;/
А вие се радвайте на последните летни дни и се пазете от гадния вирус...наистина е ГАДЕН!! ;)
и още една.. :)
Design in CSS by TemplateWorld and sponsored by SmashingMagazine
Blogger Template created by Deluxe Templates