Есен

Есенният ден притваря клепки,
притискам с длани топъл порцелан
и шоколадов дъх се влива в всички клетки
затопля с нежност на сатен..

Глава отпускам уморено,
в на циганското лято, златните нозе
и галя с пръсти морното му чело
с усмивка цветна ми отвръща то..

Процежда се през тежките завеси
едва достигнал слънчев лъч,
а есента със радост го приветства
приседнала до мен,на жълтия килим..

Извира аромат на хризантеми
от кехлибарените и уста
и крият се,все още притеснени
тръпчиви дюли в гъстата коса..

Прегръщам силно топлината
от шоколадовият,жив портрет
събирам от постланата поляна
последни съчки,кестени и цвят...