Усмихни се! :)

Чак сега успях да седна на компютъра и имам нужда да споделя най-интересната случка от днес (всъщност вече е вчера),а и от много дни насам.Все още този миг ми се струва нереален и дори не знам защо го направих...може би просто имах нужда да чуя или прочета същото,но нека премина по същество.

Този следобед,когато се връщах от поредното посещение при личната лекарка,в тролея се качи момче с патерици.Ще кажете..че какво странно има в това..Всъщност нищо,той беше съвсем нормално момче,видимо по-голям от мен...с около 2-3 години може би.Не знам дали кракът му беше счупен или просто навехнат,но очевидно му имаше нещо.И когато момчето седна на една от седалките се вгледах в изражението му. То беше толкова тъжно..имах чувството,че ще се разплаче...и може би наистина беше така,но само той знае.

Истината е,че и на мен ми беше тъжно,не че имаше особена причина... Тогава взех билетчето си и затърсих из чантата химикалка. За щастие ровенето не беше дълго(всички знаете на какво приличат дамските чанти). Обърнах билетчето и на празната му страна написах "Усмихни се:)".. Тогава някак си ми стана по-весело,колкото и налудничево да звучи.В шантавата ми глава обаче се роди и друга идея...исках да дам билетчето на момчето. И мислех да го направя,когато дойде време да сляза... Но за мое нещастие(или пък точно обратното),той слезе на същата спирка.Ходех няколко стъпки зад него...и когато се спря дори го задминах.Но тогава пак нещо прещрака в главата ми...обърнах се и пристъпих една крачка към него.Без да казвам нищо,просто се усмихнах и му подадох билетчето,при което той ме изгледа доста странно (може би си помисли,че му давам телефонния си номер,или просто ме сметна за луда).Дори не изчаках реакцията му,при прочита на посланието...просто се врътнах и продължих спокойно.Няма нужда да споменавам каква каша беше в главата ми докато не влязох във входа на блока си(радвам се,че поне е първият от към спирката).После се замислих,че момчето може би живее в същия блок,но вече не ме интересуваше. Не ме интересуваше дори факта,че може да е изтълкувал грешно жеста ми....просто се надявам да се е усмихнал!!!

И в този ред на мисли...понякога всеки от нас се нуждае от някакъв дребен жест,който да му напомни колко просто може да бъде всичко.. затова ето и нещичко от мен :)

Усмивка

Красиво нали?
Да гледаш света си през цветни очила...
Розови рамки,лек пролетен полъх,
Полъх на нежност-прекрасен,контрастен..
Картина нашарена с цветни платна.
Разчупени форми,покрити с атлаз,
Облаци памучни-меки и удобни..
Слънце с усмивка...топлинен каданс ..

Красиво нали?
..да скиташ сам по градките алеи,
А света да не е някак същ..
Черните надежди да са вече бели,
Розов фон на топъл ден присъщ!
Хармония от радост,въздишки,светлини..
Кадифени чувства,звънливи емоции
В топли тонове усмивка се топи..

Красиво нали?
Да потопиш духа си някъде отвъд..
Отвъд безплътни брегове и мисли..
Простора да докоснеш с лек подскок,
Да търсиш сред лъчите своя кът..
Опиянен от аромат на вишни
Със вкус на пролетна мъгла..
Където спомени и скърби са излишни!