"Черна приказка"

среднощни откровения..

Летя на високо,в небето..
..не падам
държиш ме изтръпнала
в порива ням..
и нищо не търся..
не моля,не страдам..
попивам гласа ти
със дъх..и със длан..

Поглъщам безкрая
на мрачния делник
но пак...пак политам
не слушам..
не знам..
превръщам се в жерав,
унесен в съня си..
оставил зад себе си мисъл
..и блян..

Сънувам простори-
зелени и свежи..
обгърнати в блед виолет..
..и мъгла
потъвам в очите ти-
нежни и смели
разливаш се в мен
..като жива вода

I`m walkin' on sunshine

Хм...колко е странно когато решиш да се върнеш към нещо старо,позабравено...към навик,който си престанал да следваш.И честно казано така е по-добре,когато превърнеш навиците си в нещо хубаво,когато ги преоткриеш...
Може би само аз разбрах какво исках да кажа...но това е без значение в момента.Истината е,че ми се пише...главно за мен,главно за моя месец Юни..
Уводите за мен винаги са били най-трудни,някак си не мога да седна и да презентирам нещо в толкова малък обем още повече,когато имам свободата да пиша за себе си.Но както и да е..сега по същество...
Този месец Юни беше доста по-различен от останалите,може би заради множеството промени,които решиха да оцветят живота ми с много много ярки тонове,точно по това време от годината.И като говорим за промени няма да е лошо да спомена,че все пак освен всичко останало (което всъщност не е чак толкова много) станах и на 18 :р въпреки че разлика все още не намирам..
И такаа...общо взето ми се случиха само хубави неща: имах премиера (най-после...4тата до сега) и си изкарах прекрасно с новия екип..изкарах си прекрасно и с един друг човек,които няма нищо общо с театъра и се надявам това да продължи и за напред (малко съм суеверна относно писането някъде/някога/за някого..) ииии мога да кажа само едно...този Юни със сигурност беше слънчев,много,много,много СЛЪНЧЕВ!
Но месеца вече свърши..а аз се надявам слънцето да не изчезне с него (знам,знам..доста песимистично), надявам се , че ще продължа да гледам през розовите стъкълца на очилата си още дълго време, защото това си е моето лято (всъщност и последното ми като ученичка).

И след тия дълги,несвързани мисли една песничка изкача в главата ми.. ляля :D

Romeo and Juliet - The Killers

Понякога просто трябва да се пуснеш по течението,дори когато много хора ти казват да не го правиш.
Обичам да рискувам..обичам да рискувам най-вече през пролетта,защото знам,че дори и риска да не е достатъчно премерен той винаги оставя хубави спомени..
Какво ще ми донесе тази пролет течението е въпрос,на който може да отговори само съдбата...надявам се обаче да скоча в златната вода (нали се сещате..приказката за Златното момиче),защото наистина вече е време за нещо позитивно..за нещо красиво и пролетноо..

Лирическо отклонение

Май досега не съм споменавала,че много харесвам френския символизъм и най-вече Рембо..едно от любимите ми стихотворения е именно негово (а аз съм доста придирчива към поезията).И понеже от няколко дена ме е обхванало едно такова поетично настроение,след като миналата седмица трябваше да се боря едновременно и с гадната кашлица,и с "нещата от живота".Хах,имам в предвид неща,които едва ли интересуват и засягат някого освен мен. Както и да е..
Та въпросното стихотворение има толкова пъстра образност,че дори и в сив ден като този успява да ме зареди с контраст.. песимистично-натуралистичен и в същото време - мистичен,прекрасен...

Пияният кораб

Слизах сам по реки, в свойта дрямка блажени -
индианци гребците нападнаха с вой
и на стълбове цветни за живи мишени
ги привързаха голи в пламтящия зной.
Безразлично ми беше кой с мен продължава
с едро фландърско жито, с английски памук
и поех, щом се свърши дивашката врява,
все едно накъде - по-далече от тук.
Всеки прилив и отлив ме дърпа и блъска,
тая зима бях трескаво глухо дете,
полуострови чакаха с ужас развръзка-
по-величествен хаос не помнеха те.
Свобода, от стихиите благословена!
По вълните - смъртта, казват, дебнела в тях -
като тапа се мятах без страх 10 дена,
заслепен, и окото на фар не видях.
В моя трюм се просмука вода, заклокочи -
сок от кисела ябълка в детски зи -
и разплискани сини вина, и бълвочи
тя изми, и кормилото с трясък изби.
Потопих се сред тази безкрайна Поема
на морето, изяло лазура зелен -
в млечен сок и звезди:там към трюма поема
всеки срещнат удавник - щастлив и вглъбен.
Там, където на тласъци сводът кърви, но
потъмнява, умре ли горещия ден,
по-стихийна от дарба, по-силна от вино
кипва с бяс любовта - сок отровно червен.
Виждах как между облаци огън прескача,
а в зори - сред парцали сребро - синева
като ято подплашени гълъби в здрача.
Би излъгал човек, че е виждал това!
Гледах слънцето - в спазми от ужас мистичен,
над водите разляло илави петна,
многогласни и бурни - хор в театър античен -
се надигаха тежко вълна след вълна.
Аз жадувах за нощ, цяла в сняг и зелена,
за целувка по мокрите морски очи,
бликащ сок, а от фосфора - песен стаена,
в утринта синьо-жълто пред мен да звучи.
Аз бълнувах как морската дива стихия -
пощръкляла чарда - свойто гърло дере,
без да знам, че в сияйния крак на Мария
си разбива муцуната всяко море.
Ах, една ли Флорида реши да ме слиса:
сред цветята - очи на пантери - народ
с гладка кожа в небесни дъги, те юзди са
над морето - зелени табуни през брод.
Гледах, дишат блатата - кошове огромни,
гние в зноя в тръстиките Левиатан,
а прибоят, додето човек се опомни,
прекатурваше всичко, от смерч разлюлян.
Глеч, сребристи слънца сред небесна жарава
и лагуни, където на клон оголял
с дървеници гигантска змия се сражава
и се свлича разкъсана в топлата кал.
Бих показал с възторг чудеса на децата,
как вълни - златни рибки - запяват край мен,
как цветя като пяна водата подмята
и политам, от вятъв миг окрилен...
А на зони и полюси жертва - морето
ме люлее със стона на всяка вълна,
щом с цветята си с жълти смукала ме спре то....
Коленичех тогава - по-слаб от жена.
Цял нацвъкан от птици свадливи и дръзки -
русооки глупаци, поели на път, -
аз разтварях обятия, задъхал се в пръски,
и удавници влизаха нощем да спят.
Но аз, кораб възлязъл по водните стълби
сред звездите, разбъркани от ураган -
ни Ханзейския флот, ни монитор могъл би
да спаси моя скелет, от пяна пиян -
аз - лилава мъгла върху мен още свети -
като зид свода огнен пробивал със стон,
в трюма взел конфитюр за добрите поети
от лазурни сополи и слънчев планктон.
луд, от морските кончета хукнал да бяга,
аз, дъска от луната в петна стеарин
(денем юли събаряше свода с тояга
и се сцеждаше в дупките ултрамарин),
аз, разтърсван за миг, щом в морето унило
Маелстрьом се замята, от страсти обзет,
аз, предтечата вечен на синьо мъртвило,
зажаднях за Европа с прогнил парапет.
Всички острови, звездните архипелази
са за скитника, който върви ден и нощ -
и нима ти ще спиш в ясна нощ като тази,
в мрака с рой златни птици, о, бъдеща Мощ!
Стига плачове! Всяка луна е ужасна,
всяко слънце - горчиво, додето умре.
Любовта в сладки спазми защо ли ме тласна...
Разтвори се, мой трюм! Погълни ме море!
Евройска вода - черна локва това е,
край която, приклеклнало в здрача студен
с книжно корабче бедно дете си играе
и изпраща с тъга отлетелия ден.
Аз не мога, море, люшкан в твойта умора
пак спокоен да гледам - недей ме мъчи!-
ни търговските флагове, горди в простора,
ни брега, в мене впил ужасени очи.

(Артюр Рембо)

Честит празник,българи!

130 години свобода...130 години извоювани с много българска кръв,с множество жертви и сълзи.Честит 3ти Март,българи!

"Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх."

Влакът-"клада"...

"Валерия Желева от Добрич (19-годишна студентка), проф. Рашо Рашев, директор на Националния археологически институт, 25-годишният Даниел Вичев от Добрич, Мая Машева, Стоян Ковачев и Калчо Стефанов са разпознатите до днес жертви на пожара във влака Соф ия-Кардам на 28 февруари.
Съдебните лекари в Плевен съобщиха имената им. Според наблюдаващия прокурор Валери Мирчев, не може да се говори категорично за още жертви по време на пожара.
Продължава втори ден огледът на изгорелите вагони, намерени са частици от биологичен материал, но по думите на Мирчев, не е доказано, дали това са части от досега намерените тела или от други лица." (netinfo.bg)

В моменти като този се чудя дали съм сбъркана аз,или хората около мен,които се правят,че нищо не е станало.В моменти като този изникват множество въпроси,които в последствие си остават без отговор.Има ли виновни?
Виновни винаги има щом става дума за една такава жестока човешка трагедия,но винаги по-лесно е да обвиним някого,сякаш тъгата намалява,когато се превърне в ярост към някакъв неодушевен предмет,към някоя институция...
Друг е въпросът,че почти никой не се поставя на мястото на семействата,чиито близки са изгорели като въглени без дори да имат възможността да се борят за живота си.Никой ли не желае да се обвързва с трагизма в ситуацията? Или просто е по-лесно да се правиш,че не те интересува щом не те засяга пряко? Да живееш щастливия си живот докато 9 семейства се лутат между релсите да търсят с последна надежда части от най-близките си хора,докато същите тези 9 семейства търпят с неимоверни усилия ужаса на цялата тази нелепа ситуация.
Толкова ли е трудно да получат поне съпричастност? От кога българите са станали толкова студени,от кога страданието на другите не предизвиква никаква доза съчуствие в сърцата на хората...?
Лесно е да си кажем ‘държавата е виновна’ и да забравим за случилото се,лесно е да обърнем гръб,и да я сметнем за нещо нормално,защото ‘държавата ни е такава’.Повече смелост се изисква да застанем с лице към проблема,да бъдем единни в моменти като този и да подкрепим семействата в тяхната загуба...да покажем,че сме хора.
Или сме забравили какво значи думата ‘човек’?

Може би някои от вас ще ме нарекат сантиментална глупачка,други пък ще ме разберат...Е,аз пък не разбирам тези,които гледайки новините не изпитват никаква болка от случилото се,които превключват на друг канал,търсейки поредната американска ‘драма’.
Боли ме,че живея в такъв свят.Боли ме и в момента...
Всъщност преди време съм пътувала в същия този влак..пътувах сама.
Това можеше да се случи на всеки един от нас.
Може би ще ме сметнете за луда или просто ще се изсмеете,че плача за хора,които дори не познавам...но те с нищо не са заслужили такава ужасна съдба.
Знам,че с действията си няма да успеем да върнем никого,но нека също не забравяме,че т.нар ‘държава’ това сме всички ние.Ако не сме единни в борбата срещу този абсурд,той със сигурност ще се повтори отново...но жертвите могат да са много повече....може да е всеки един от нас.
Единственото за което моля е просто да бъдете хора....

Изказвам най-искрените си съболезнования към близките на всички загинали....И нека почиват в мир!!!!

Баба Марта

Честита Баба Марта!!
Да сте весели,засмени,
с бузки алени,червени.. (etc.. )

Като се знам каква съм пак ще нося мартениците няколко дни и после ще ги забравя в банята/шкафа/чантата... но празника си е чисто български и трябва да спазваме традициите :) (пък и обичам комбинацията бяло-червено)

Таа...Да ви е честит първият мартенски ден!Дано ви донесе много щастие.. :)

Some kind of demons..

Demons`ll charm you with a smile,for a while,but in time...nothing can harm you...not while I`m around!

Демоните са навсякъде...дебнат те зад уличните ъгли,следят те бавно и внимателно...влизат с теб в градския транспорт,оглеждат те и преценяват,а ти разпознаваш ли ги?
Съмнявам се...по простата причина,че и на мен ми е адски трудно.

Понякога са съвсем близо до теб,така че ако се заслушаш би могъл да чуеш бавното им равномерно дишане или да почувстваш допира на едва доловимият им пулс.
Те винаги са там..без значение дали времето е мрачно и оловно-сивите облаци покриват изцяло небето...или слънцето обгръща с меките си лъчи,простора..
Те са там...и те дебнат..
Прокрадват пръсти,опъват тетивата..и те раняват..
Но ти не чувстваш болката или поне все още не...но след време,нещата ти изглеждат други.Отровата от стрелата бавно се разрежда в кръвта ти,домогва се и до най-малкият капиляр на раненото ти тяло,прониква в мислите ти до такава степен,че успява да засенчи всичко останало..

Демоните са навсякъде...и всеки един от тях предлага любов...но на каква цена? на осакатени мечти и отровено съзнание..
Всеки един от тях,мълчалив и трогателен,обещава нежност и привързаност,а носи разруха в малкия ти подреден свят,пронизва с елегантно движение невинноста ти...променя всичко..

И най-странното е,че дори да ги забележиш..не бягаш,оставаш като вцепенен пред тях и си готов да им отдадеш цялата си енергия (не се съмнявай,че ще я изпият)..готов си да се принесеш в жертва...ей така,самоволно,за да имаш до себе си същество като тях.

Знаеш в какво ще се превърнеш...какъв е риска,но искаш да го поемеш...обаянието им те кара да изпадаш в състояние,каквото не си усещал до сега..
И въпреки това ти пак оставаш непреклонен,желаеш демона от цялото си сърце...дори когато боли,дори когато вече се виждаш променен от жизнената му мощ,мислите ти пак са устремени към него,бледните отровени пръсти се протягат,за да достигнат неговите,а изпитите от кръв устни шепнат любовни думи в ухото на звяра..

Но той не се променя...остава си такъв,демон...жесток и в същото време изумителен..
И не знам дали мога да те спася от лапите му...не знам дали мога да спася и себе си..









П.П: Филмчето е страхотно! Трябва да се гледа задължително!

lovely song!

Love hurts...but sometimes it`s a good hurt! :>

between life ....and death..

Същият мрачен,вледеняващ ден...преди 2 години..Но тогава нещата седяха по един доста по различен начин.Тогава единствено сълзите успяваха да угасят мъката ми или поне да я олекотят...както когато наливаме вода в горчив разтвор...опитваме се да разредим сместа,но горчилката си остава,крие се на дъното,за да направи крайното преглъщане непоносимо.

Тогава не мислех за вода,сол...и разтвори..всъщност не знам дали изобщо мислех за нещо.По-скоро болката беше взела надмощие и не ми позволяваше да контролирам адекватно реакциите си.
Валеше сняг.Много сняг.Хора по улиците почти липсваха,освен нашето печално шествие.Единствено сподавените викове на тази шепа хора пронизваше тишината.Мъгла и безнадежност се овиваха около шията ми притискайки я със сухите си,кокалести пръсти.Остра,режеща болка,подобно на ледена кама се забиваше в сърцето ми и отваряше в него дупка...А после черната размекната пръст...ковчега...писъците..
...
Нямаше как да не си спомня за този ден...особено днес.Най-ужасният ден в живота ми!

Но сега този ден не е от значение,по-важни са нещата за които ти би искала да си спомням,за всички онези неща,на които си ме научила,с които си ми помагала и все още продължаваш да го правиш.И да,вече болката не е същата като в началото,но някой неща си остават в съзнанието ти вечно,било то хубави или пък лоши.Единственото важно нещо е,че си била част от живота ми и че винаги ще бъдеш.
Знам,че там си щастлива,при мъжа и дъщеря си,които толкова си обичала...знам,че ме закриляш.. Ще минат още много снежни зими,без теб,но в сърцето ми винаги ще има една малка празнота,съшита с времето,но все пак там...

вода

[1/4/2008 11:37:03 PM] Ифси >> E&И *BFF* каза: а когато нямам муза
[1/4/2008 11:37:12 PM] Ифси >> E&И *BFF* каза: думите се редят супер бавно :(
[1/4/2008 11:37:17 PM] Ифси >> E&И *BFF* каза: и после
[1/4/2008 11:37:22 PM] Ифси >> E&И *BFF* каза: все не ми харесват ;р
...
[1/4/2008 11:38:34 PM] Ифси >> E&И *BFF* каза: искам думичкааааа
...
[1/4/2008 11:39:15 PM] iF4Oo каза: da ti dam li dumi4ka
[1/4/2008 11:39:16 PM] iF4Oo каза: :P
[1/4/2008 11:39:21 PM] Ифси >> E&И *BFF* каза: дам :)
[1/4/2008 11:39:41 PM] iF4Oo каза: hm
[1/4/2008 11:39:45 PM] iF4Oo каза: da vidim
[1/4/2008 11:40:32 PM] iF4Oo каза: voda

Разтваряш се в река от слабост,
потъваш в мътната вода..
Навъсен,бързащ...като кисел старец,
отпиваш с гнус от старостта.
Задавяш се и губиш въздух,
горчива кашлица гори дроба
Забравяш детското във теб ..и псуваш
...ужасни,пъклени слова
Нима загуби вяра толкоз бързо?
Къде е малкия напет младеж?
Къде е чистият ти,ясен поглед,
че днеска гледам..яростно кълнеш
Върни усмивката,не се предавай..
Денят е вече леко притеснен,
че искаш...шеметно да го погубиш..
Не слушай тоя дядка,откачен!
Върни се на повърхността ..и дишай
По-бистра е водата там,нали?
Дори в небето,птиците умират?
когато тинята отвътре ги гори..

Амии това беше резултата...общо взето нищо особено :) Ама вече си намерих кой да ми казва думички,хах :р