....Retrospection ...

Декември е месец на статистиките...когато правиш равносметка на изминалата година,на добрите и лошите неща връхлетели живота ти,на слънчевите и облачните дни.
Е,сега и аз възнамерявам да си направя една кратка статистика,на липсите и промените в живота ми през 2007.

Самата година започна зле,посрещнах първите и минути сама,в ужасно настроение и мисля,че поверието "Каквито са първите минути от новата година,такава ще бъде цялата" при мен проработи...Да бих казала,че наистина беше такава,самотна година,която естествено имаше и своята доза очарование.Но нека проследя нещата ретроспективно.

През тази година за първи път стъпих на сцена в пълният смисъл на думата,усетих сценичното присъствие,тръпката от актьорската игра и естествено овациите на публиката.Мога спокойно да заявя,че се привързвах към театъра многократно като при всяки следващ път любовта ми към него се затвърдяваше... Е,сега мога съвсем искрено да кажа,че съм му отделила една огромна част от живота си.

Колкото и смешно да звучи,тази година за първи път пуших (е,малко де...само колкото да опитам) и този опит ми послужи като още по-силно противодействие...оставам си твърдо против цигарите,както и преди...на наргиленце обаче не бих отказала (wasntme)..

За първи път бях дама на бал(на тогавашния ми приятел) и честно казано си изкарах перфектно,нищо,че след това нещата не успяха да се развият особено добре..

През тази година затвърдих някой стари способности и придобих нови,поучих се от грешките си,претръпнах към някои от страховете си,и може би до известна степен преоткрих себе си...такава каквато винаги съм била.Пак бях наранена,но този път не се скрих в черупката си,а продължих напред,не престанах да бъда добра и искрена,не престанах да давам всичко от себе си,когато мога,не престанах да обичам приятелите си..

Колкото и банално да звучи,тази година макар и не много благоприятна за мен,ме научи на доста неща,показа ми,че хората не винаги изглеждат такива каквито са,че всъщност това,което търсим в повечето случаи е точно пред очите ни,просто трябва да се вгледаме...

И като стигнах до момента за 'вглеждането',няма как да не спомена,че през тази година се сдобих и с очила (не по собствено желание,разбира се),които нося почти постоянно.

Та,годината си е година,не бива да я обвиняваме за собствените си нещастия,нито да и приписваме заслуги,който не е постигнала..тя е просто година,времето от 365 дни,което отмерваме на календара...а живота е такъв,какъвто сами си го направим! И в този ред на мисли,внимавайте как ще прекарате първите дни на Новата година,внимавайте какво си пожелавате,но не преставяйте да вярвате в мечтите си....и на последно място,но не,и по важност (както казват хората) бъдете себе си...във всеки един момент!!!

Весела Коледа!!! :)

По Коледа наистина стават чудеса....надявам се,че и моето чудо ще стане реалност и не само защото си е моето,а защото го искам с цялото си сърце!!!

Пуснете и вие магията в къщите си,посрещнете празника с топли сърца,покажете на мразовития ден,колко истински могат да бъдат усмивките ви..и най-важното...бъдете щастливи,обичайте се и не позволявайте на лошото настроение да ви погълне!!

Пожелавам ви весела Коледа,на вас и на всички останали хора!!

иии пак рожден ден!

Днес сестричката ми има рожден ден(става на 14) и този пост ще е посветен изцяло на нея!

Има ли смисъл да казвам колко много я обичам?...не мисля.. Е,ако някой реши да ме опровергае,може и да се замисля,но връзката ми с нея не подлежи на обсъждане..обичам я и толкова :)

Сега се опитвам да си спомня някакви странни нейни преживявания(е,всъщност не са много,но ги има). Роди се когато бях на 3 годинки,дори ясно си спомням момента,защото аз самата бях пожелала да имам сестричка,след като вече си имах брат(тогава едва ли съм осъзнавала,че ще сме 3 деца).Та...беше хубаво бебе,дори доста,роди се със сламено руса коса,дори понякога ми изглеждаше съвсем бяла и пъстри очи,още от тогава я обичам!!

След няколко години имахме една случка,която никога няма да забравя.Бяхме на село и вече се смрачаваше,когато някой попита "Къде е Ели?" и интересното беше,че всеки смяташе,че е била при другия...но нея в действителност я нямаше.Бързо вдигнахме на крак съседите,претърсихме къщата,после ряйона,но нямаше никаква следа от нея(тогава около 3-годишна).Баща ми тъкмо беше тръгнал да търси местният полицай,когато изпод един стар дюшек от легло,облегнат до мазата изкочи една от котките ни,протягайки се.На майка ми в този момент и хрумна да провери под дюшека...и какво да види,сестра ми,заспала отдолу ;) Хах,тогава наистина ни изкара ангелите!!

После нашите заминаха в чужбина,за цели 4 години и аз като "кака" трябваше да поема отговорността,да се грижа и за двамата,да ги прибирам от детската градина,да им готвя когато баба,и дядо са на работа и т.н.. И всъщност тя не създаваше никакви проблеми,беше тихо,и кротичко дете,можеше цял ден да седи на масата,и да си рисува.

Е,после порасна...вече е на цели 14,а аз се питам кога мина времето,сякаш аз бях на толкова преди броени дни...но такъв е живота,изнизва се край нас неусетно.Вече съвсем не е онова малко,кротичко дете и рисуването със сигурност не е най-желаното от нея забавление(знаете...),но аз пак се стремя да съм до нея,винаги когато има нужда,и да казвам,когато сметна нещо за нередно.. Караме си се,после се сдобряваме,нищо ненормално за такъв тип отношения...



Сега обаче е времето да й пожелая нещо...и ще го направя!

Ели,ти си зимно дете,но не позволявай никога на тази зима да нахлуе вътре в теб,пази сърцето си топло,защото то е способно да разтопи много ледове!Усмихвай се,винаги,защото единствено усмивките прокрадват пътя към цветните,обагрени със щастие дни! Пази се и знай,че винаги ще съм до теб,винаги ще те обичам!!!

някакъв си ден.. :)

Цял ден репетиции,цял ден излишно хабене на нерви..и все пак настроението ми е добро. Просто напоследък нямам идея за писане,а пък и да се появи зачатък на такава,той веднага изчезва заради умората.Но както и да е,справям се и това е най-важното..

Между другото цял ден си тананиках една песен,без да се замислям коя е...и чак преди малко се усетих,та въпросната песен е Simply red-Stars (даже сега ще си я дръпна).
Друг е обаче въпроса,че претръпнах към един от ужасите си-да пея пред много хора,че се пребих в бяла стена и че няколко пъти загубих равновесие от 10-сантиметровите токчета,върху които трябва да играя..

Абе общо взето при мен нещата са или скучни,или странни..някак си няма средно положение ;) Днес обаче бях в особено весело настроение,въпреки че забравих половината си неща в къщи...

Предусещам,че следващата седмица ще е хубава или поне интуицията ми е на това мнение. И наистина...предстои ми представление,3 дни без училище,ходене в София,така че се надявам очакванията ми да се окажат правилни :р

И ако някой се е излъгал да прочете леко безсмисленият ми пост,то искам да ми каже как е (не поста..а човека,как се чувства) ,колкото и несериозно да звучи. Мисля,че всеки има нужда да разбере,че някой се интересува от настроението му,а аз съм сигурна,че за мен има такива хора...и им благодаря.Така че...

Хм,май ме е хванало коледното настроение...но дори и така да е...бъдете добри,хора...ако не по друго време,поне сега...не ми разваляйте празниците ! :Р (хах,колко егоистично прозвуча). So...have a good time,guys!! :)