"Кармин"

„Лудите са навсякъде”...и най-вече в главата ми.Хах,малките неуморими пакостници обичат да играят на гоненица,гъделичкайки съзнанието ми.Явно се опитват да провокират все още детската ми фантазия.А дали ги има изобщо?! Кармин,та кармин....за какво ми беше тази боя?!
Сега косата ми е червена,карминено-червена..нищо особено,но поне не се виждат белите коси.
Вчера синът ми я видя за първи път и се изсмя,каза: „Мамо,ти си се побъркала...знаеш ли на колко години си?”. Знам...разбира сече знам...
Защо според теб всеки ден премествам календара с едно квадратче напред...цели 59,а как ми се иска да бяха 19.
„Ти си се побъркала”...ех,баща ти също ми го казваше понякога,най-често когато се карахме...
Горкичкият,острия бронхит го съсипа,но така и не склони да спре проклетите цигари.Дано поне там горе му е комфортно...дано пие водка с портокалов сок,толкова много я обичаше..Обичаше и червеният цвят,така всъщност успях да го спечеля..
Спомням си първата ни среща,бях облечена с карминена рокля,а дългата ми тъмна коса падаше свободно върху раменете.Излъчвах толкова увереност,но в същото време бях адски притеснена,а той...той гледаше толкова мило,сякаш всеки момент щеше да глътне езика си.Беше прекрасна нощ..още си спомням аромата на лалетата,които ми подари(знаеше,че ги обичам),аромата на неговият одеколон(който всъщност така и не смени),аромата на пролет...
Ех,как обичам пролетта...
Баща ти ми казваше,че съм прекалено сантиментална,но в същото време скрито се радваше,на това мое качество...сигурна съм!Той винаги беше сериозен,мислеше трезво и за двама ни,затова косата му побеля по-бързо от моята.Но дори и бяла,пак беше красива...как обичах да заравям пръстите си в нея.
Всъщност чувал ли си за понятието сериозен мечтател?.. Е,той беше точно такъв..Знам,че звучи противоречиво,че двете думи се самоизключват..но не и при него.
Двамата мечтаехме много и искаш ли да ти кажа коя беше най-голямата ни мечта?..Ти..
Когато се роди,баща ти се разплака за пръв път,плака от щастие.Каква гордост беше за него да гледа как растеш,как малкото му момче се превръща в мъж..а после абитуриентският бал,университета,дипломирането...и разбира се,Мая.
Нямаш представа колко много приличаш на него...с този привидно строг поглед,а в същото време мек и добродушен...имаш същите пъстри очи.
...Дори кавгите ни бяха весели,ха-ха-ха...после всичко приключваше с целувка,топла прегръдка....и нататък няма смисъл да продължавам.
Все още усещам тези прегръдки,събрали в себе си цялата му нежност...
Но,ти не ме слушаш...извинявай,май пак изпаднах в сантименталности.
Как е Мая?...Трябва да дойдете скоро,ще ви приготвя вечеря. Самотна съм в тази голяма къща,защо не се пренесете при мен? ...всъщност няма да се меся в семейните ви отношения...
…След смъртта му всичко се промени...макар че, за мен винаги ще е жив.
Водиха ме по болници...казваха,че не съм добре,дори ти се отчужди от мен. Защо?...аз си бях същата,просто хората се опитваха да ме сринат. Какво от това,че го сънувах всяка нощ,че все още по навик слагах по 3 прибора на масата..Какво от това,че разглеждах постоянно старите албуми,че оставях яденето във фурната,за да е топло,когато се прибере...
После лудницата,от която едва се измъкнах...Добре,добре...няма да я наричам така,а „Лечебен център за хора с психически отклонения”.
Знаеш ли...там имаше и съвсем нормални хора,попаднали в така нареченият „център” заради децата си...Но аз знаех,че ти не си като тях..ти идваше всеки петък,за да ми донесеш чантичка със зелени ябълки,знаеше колко ги обичам...
После,когато остановиха,че съм съвсем добре ме изписаха,а ти и Мая ме чакахте на входа с букет лалета.
Ех...обичам пролетта..
От там ми останаха само спомените за белите,подтискащи стени и шепа горчиви хапчета,които,да си остане между нас,изобщо не пия...
Добре,кажи ми,какъв е смисъла от тях?...мисля,че неведнъж сме говорили по тази тема...щастлива съм,у дома съм...имам си теб и баща ти...извинявай,само теб.(Кого ли заблуждавам,сама казах,че за мен винаги ще е жив.)
И все още ме питаш защо боядисах косата си? Хах,целта ми не беше да се изживявам като светлоотразител...направих го заради него...
И какво от това,какво от това,че няма да ме види?...пък и откъде знаеш,че в момента не се усмихва иронично там горе. От къде знам аз ли? Истината е,че не знам,но го вярвам..
Знам,че когато и другите ме видят,ще им се иска да ме попитат същото като теб ...”Ти наред ли си?”..
Какво ги засяга всъщност?...Какво означава да си наред? Е,ако е да съм като тях..по-добре съм си луда.Честно казано и без това свикнах с малките човечета в главата си,карат ме да се усмихвам.Дори бих казала,че ги заобичах ..и без това този дом е скучен без баща ти...а той знаеше как да ме накара да се усмихна.
Всъщност забеляза ли,че е пролет.Времето е прекрасно...
Трябва да отида на разходка.. А после да откъсна лалета от градината и да ги занеса на баща ти. Как мислиш...дали ще хареса новата ми прическа?...Не се мръщи така де,виж колко е слънчево навън..
Ех,колко обичам пролетта...!!!