Е,сега и аз възнамерявам да си направя една кратка статистика,на липсите и промените в живота ми през 2007.
ъгълче от разноцветната ми стая...
....Retrospection ...
Е,сега и аз възнамерявам да си направя една кратка статистика,на липсите и промените в живота ми през 2007.
Весела Коледа!!! :)
иии пак рожден ден!
Днес сестричката ми има рожден ден(става на 14) и този пост ще е посветен изцяло на нея!
Има ли смисъл да казвам колко много я обичам?...не мисля.. Е,ако някой реши да ме опровергае,може и да се замисля,но връзката ми с нея не подлежи на обсъждане..обичам я и толкова :)
Сега се опитвам да си спомня някакви странни нейни преживявания(е,всъщност не са много,но ги има). Роди се когато бях на 3 годинки,дори ясно си спомням момента,защото аз самата бях пожелала да имам сестричка,след като вече си имах брат(тогава едва ли съм осъзнавала,че ще сме 3 деца).Та...беше хубаво бебе,дори доста,роди се със сламено руса коса,дори понякога ми изглеждаше съвсем бяла и пъстри очи,още от тогава я обичам!!
След няколко години имахме една случка,която никога няма да забравя.Бяхме на село и вече се смрачаваше,когато някой попита "Къде е Ели?" и интересното беше,че всеки смяташе,че е била при другия...но нея в действителност я нямаше.Бързо вдигнахме на крак съседите,претърсихме къщата,после ряйона,но нямаше никаква следа от нея(тогава около 3-годишна).Баща ми тъкмо беше тръгнал да търси местният полицай,когато изпод един стар дюшек от легло,облегнат до мазата изкочи една от котките ни,протягайки се.На майка ми в този момент и хрумна да провери под дюшека...и какво да види,сестра ми,заспала отдолу ;) Хах,тогава наистина ни изкара ангелите!!
После нашите заминаха в чужбина,за цели 4 години и аз като "кака" трябваше да поема отговорността,да се грижа и за двамата,да ги прибирам от детската градина,да им готвя когато баба,и дядо са на работа и т.н.. И всъщност тя не създаваше никакви проблеми,беше тихо,и кротичко дете,можеше цял ден да седи на масата,и да си рисува.
Е,после порасна...вече е на цели 14,а аз се питам кога мина времето,сякаш аз бях на толкова преди броени дни...но такъв е живота,изнизва се край нас неусетно.Вече съвсем не е онова малко,кротичко дете и рисуването със сигурност не е най-желаното от нея забавление(знаете...),но аз пак се стремя да съм до нея,винаги когато има нужда,и да казвам,когато сметна нещо за нередно.. Караме си се,после се сдобряваме,нищо ненормално за такъв тип отношения...
Сега обаче е времето да й пожелая нещо...и ще го направя!
някакъв си ден.. :)
Друг е обаче въпроса,че претръпнах към един от ужасите си-да пея пред много хора,че се пребих в бяла стена и че няколко пъти загубих равновесие от 10-сантиметровите токчета,върху които трябва да играя..
Огненочервени лилии
Always somewhere...
Спомени,спомени и пак спомени....поне са хубави!! :) Песничката ми напомня за един друг ноемврийски ден,преди 2 години..за едни прекрасни емоции и скъп човек...е как да не я обичаш :р
Докато я слушам се сещам за дните,когато я пеех постоянно...припомням си един концерт,едно изпълнение.. :р Ех... *въздъх* :)
Ноемврийски ден...
Боже,колко много прилича на мен!! Явно мъглата ми е пречела да я видя хубаво..но сега...а тя дори не ме забелязва,изглежда угрижена..
Обикновена сцена,изящно опакована в кафез от стъкло,живот изграден от пластмасови нишки...Не,това не е моят живот!!!
за едно Елфче..
Горско момиче,мистично красиво..
събужда гората със бисерен глас-
косите и лекичко галят тревата,
от очите и нежно се стича роса.
Крилцата потрепват от слънчевите ласки..
вплетени крехко ,в изящно телце.
С усмивка невинна омайва гората,
потръпва и бялото,снежно лице.
Ден след ден тя живее във тайна
и с обич твори хармонична красота..
Като птица свободна,душата и пее,
рисува със жестове цветна дъга...
"Мираж"
Едно от всичките изгубени слънца..
лепкава восъчна течност...гореща,
целяща да свари вътрешността.
Чуй,невъзможни неща обещаваш..
Аз зная,че пак ще остана без тях-
чувства на думи със вятъра бягат,
понесени като ситният прах..
И този вятър пак ще се върне,
с онзи прочувствено-сив аромат..
Нови простори пред мен ще разгърне,
а пак ще гори с парафина познат..
Вяра? Това ли искаш от мен?
Пак да завържа с превръзка очите,
да чакам проклинайки новият ден?
А повей студен да сковава гърдите..
Не и този път..сега съм друга,
ветровете нямат власт над мен!
Скъсах с нокти нощната заблуда
и миража ярко оцветен..
something new? ..
time is passing by...
Замислял ли си се колко много неща могат да се случат в промеждутъка от тези 60 минути,3600 секунди и т.н..? много...ужасно много.
Дали именно той не е решаващ,време,в което можеш да поправиш злините от предходния,да прегърнеш любовта на живота си,да потърсиш смисъла...защото той е навсякъде...
Или пък ти,превърни се пак в принцесата,която толкова много обичаше,рисувай кривите си цветни линийки по стената,представяйки си,че са великолепен замък....
И ти ще чакаш пасивно?
Прегърни ме...студено ми е...вече е нощ,а как искам поне за този един час да ми е топло.. Не забравяй,че току що върнах миг от живота си назад,аз не искам да седя безучастна,искам да го променя.. А ти искаш ли??...искаш ли да ме гушнеш нежно?... да ме стоплиш?
Plain White T's - Hey There Delilah
Текстът казва достатъчно...всичко останало са просто подробности.Песничката ме зарадва много и все още продължава да го прави :)))) Така че,благодаря ти!! Обичам да съм весела... *усмих*
in the arms of her eversleeping aim..
Оковите около краката й скърцаха гръмко,но с лекота се изнизваха от ранените глезени.А раните се скриваха една по една и кожата пак добиваше предишната си цялост,сякаш никога не е била разкъсана.Дрипите от гърба й капеха подобно на есенни листа,но вместо да породят тъга от загубата си,те пораждаха само радост,свобода...живот.
Слънцето обгръщаше изнемощялото й тяло,рисуваше по него нови нюанси,вливаше в жилите му живителен сок.Залепналите от студ устни потрепваха и се изпълваха с руменината на току що напъпил ябълков цвят.Невчесаните кичури коса се подреждаха сами и заемаха местата си,милвани от лекият пролетен полъх.
Вървеше по прашната улица,а светът не беше същия,в този миг тя се раждаше отново,за един по-добър живот.
Захвърляше един по един тежките куфари-препълнени със стари,излишни и сиви спомени.Дори не си правеше труда да ги подреди,те просто оставаха на пътя и асфалта ги поглъщаше жадно,заличаваше ги завинаги.Болезнените грозни картини на предишното съществуване не потъваха в съзнанието й,не и този път,те просто се изпаряваха,мъглата ги отнасяше със себе си.И всичко това я освобождаваше...най-после можеше да се изтръгне от тъмницата на собствената си тъга.
Почувства се по-силна от всякога,усети неописуема лекота в крайниците си.. Затича се,имаше чувството,че лети,че въздушните струи я понасят върху крилете си..
А там..в края на алеята,седеше той,усмихнат и спокоен.Слънчевите лъчи се отразяваха в гъстата му черна коса и й придаваха вълшебен блясък.И този блясък приличаше на истински ореол.
Погледна я...този поглед повече не се отмести от изпълнените й с живот очи.Тя отново се затича,той също...Спря за миг,но само за миг и се хвърли в прегръдките му.Те бяха тези,които я пречистваха от миналото,те бяха тези,които я закриляха от злото,те бяха тези,които успяха да стоплят безжизнените й сетива.
И този миг щеше да трае вечно,защото той беше нейният ангел в човешки образ. Той превръщаше умиращите тонове на зимата в зараждащото се великолепие на пролетта,той изтръгваше с нежни целувки иглите от крехкото й тяло,той сътворяваше живота и поддържаше нейния... Той беше повече от човек,той беше всичко... и щеше да остане до нея завинаги.. A там,между сключените му в прегръдка рамене,тя най-после се чувстваше щастлива..
the other side of the Moon..
Селена се връща при своя любим...
А аз плача нямо,свита зад скрина,
отново съсипвайки тежкия грим..
Греховете ми са толкова ръждиви,
че вече няма,нищо платонично в тях.
Да можех пак да бъда самодива
и погледът пропит със лъст,да стане сляп.
Да можех в сън да се изгубя,
да стопля с длани нечий тъмен взор-
така и себе си не ще погубя,
и ще изтръгна с нокти грозният позор..
Да можеше духа си да оттърся
от демоничните оферти на греха,
бих дала всичко за да те потърся-
мила моя,чистичка душа..
Богиньо нощна,донеси ми блясък,
за да си върна детските очи..
Омръзна ми да бъда роб на плът и вопъл.
Спаси ме за последно...а после пак се скрий...
"Кармин"
„Лудите са навсякъде”...и най-вече в главата ми.Хах,малките неуморими пакостници обичат да играят на гоненица,гъделичкайки съзнанието ми.Явно се опитват да провокират все още детската ми фантазия.А дали ги има изобщо?! Кармин,та кармин....за какво ми беше тази боя?!
Сега косата ми е червена,карминено-червена..нищо особено,но поне не се виждат белите коси.
Вчера синът ми я видя за първи път и се изсмя,каза: „Мамо,ти си се побъркала...знаеш ли на колко години си?”. Знам...разбира сече знам...
Защо според теб всеки ден премествам календара с едно квадратче напред...цели 59,а как ми се иска да бяха 19.
„Ти си се побъркала”...ех,баща ти също ми го казваше понякога,най-често когато се карахме...
Горкичкият,острия бронхит го съсипа,но така и не склони да спре проклетите цигари.Дано поне там горе му е комфортно...дано пие водка с портокалов сок,толкова много я обичаше..Обичаше и червеният цвят,така всъщност успях да го спечеля..
Спомням си първата ни среща,бях облечена с карминена рокля,а дългата ми тъмна коса падаше свободно върху раменете.Излъчвах толкова увереност,но в същото време бях адски притеснена,а той...той гледаше толкова мило,сякаш всеки момент щеше да глътне езика си.Беше прекрасна нощ..още си спомням аромата на лалетата,които ми подари(знаеше,че ги обичам),аромата на неговият одеколон(който всъщност така и не смени),аромата на пролет...
Ех,как обичам пролетта...
Баща ти ми казваше,че съм прекалено сантиментална,но в същото време скрито се радваше,на това мое качество...сигурна съм!Той винаги беше сериозен,мислеше трезво и за двама ни,затова косата му побеля по-бързо от моята.Но дори и бяла,пак беше красива...как обичах да заравям пръстите си в нея.
Всъщност чувал ли си за понятието сериозен мечтател?.. Е,той беше точно такъв..Знам,че звучи противоречиво,че двете думи се самоизключват..но не и при него.
Двамата мечтаехме много и искаш ли да ти кажа коя беше най-голямата ни мечта?..Ти..
Когато се роди,баща ти се разплака за пръв път,плака от щастие.Каква гордост беше за него да гледа как растеш,как малкото му момче се превръща в мъж..а после абитуриентският бал,университета,дипломирането...и разбира се,Мая.
Нямаш представа колко много приличаш на него...с този привидно строг поглед,а в същото време мек и добродушен...имаш същите пъстри очи.
...Дори кавгите ни бяха весели,ха-ха-ха...после всичко приключваше с целувка,топла прегръдка....и нататък няма смисъл да продължавам.
Все още усещам тези прегръдки,събрали в себе си цялата му нежност...
Но,ти не ме слушаш...извинявай,май пак изпаднах в сантименталности.
Как е Мая?...Трябва да дойдете скоро,ще ви приготвя вечеря. Самотна съм в тази голяма къща,защо не се пренесете при мен? ...всъщност няма да се меся в семейните ви отношения...
…След смъртта му всичко се промени...макар че, за мен винаги ще е жив.
Водиха ме по болници...казваха,че не съм добре,дори ти се отчужди от мен. Защо?...аз си бях същата,просто хората се опитваха да ме сринат. Какво от това,че го сънувах всяка нощ,че все още по навик слагах по 3 прибора на масата..Какво от това,че разглеждах постоянно старите албуми,че оставях яденето във фурната,за да е топло,когато се прибере...
После лудницата,от която едва се измъкнах...Добре,добре...няма да я наричам така,а „Лечебен център за хора с психически отклонения”.
Знаеш ли...там имаше и съвсем нормални хора,попаднали в така нареченият „център” заради децата си...Но аз знаех,че ти не си като тях..ти идваше всеки петък,за да ми донесеш чантичка със зелени ябълки,знаеше колко ги обичам...
После,когато остановиха,че съм съвсем добре ме изписаха,а ти и Мая ме чакахте на входа с букет лалета.
Ех...обичам пролетта..
От там ми останаха само спомените за белите,подтискащи стени и шепа горчиви хапчета,които,да си остане между нас,изобщо не пия...
Добре,кажи ми,какъв е смисъла от тях?...мисля,че неведнъж сме говорили по тази тема...щастлива съм,у дома съм...имам си теб и баща ти...извинявай,само теб.(Кого ли заблуждавам,сама казах,че за мен винаги ще е жив.)
И все още ме питаш защо боядисах косата си? Хах,целта ми не беше да се изживявам като светлоотразител...направих го заради него...
И какво от това,какво от това,че няма да ме види?...пък и откъде знаеш,че в момента не се усмихва иронично там горе. От къде знам аз ли? Истината е,че не знам,но го вярвам..
Знам,че когато и другите ме видят,ще им се иска да ме попитат същото като теб ...”Ти наред ли си?”..
Какво ги засяга всъщност?...Какво означава да си наред? Е,ако е да съм като тях..по-добре съм си луда.Честно казано и без това свикнах с малките човечета в главата си,карат ме да се усмихвам.Дори бих казала,че ги заобичах ..и без това този дом е скучен без баща ти...а той знаеше как да ме накара да се усмихна.
Всъщност забеляза ли,че е пролет.Времето е прекрасно...
Трябва да отида на разходка.. А после да откъсна лалета от градината и да ги занеса на баща ти. Как мислиш...дали ще хареса новата ми прическа?...Не се мръщи така де,виж колко е слънчево навън..
Ех,колко обичам пролетта...!!!
Как искам...
с онези мой сантиментални фрази.
Kак искам в блян да те обгърна
отново...без сърцето си да пазя.
Вълшебен дъх да притая умело
и пак на пресекулки да издишам.
Дори гласа ми да бавно да немее,
как искам с твоя дъх да дишам..
Да се превърна в пясъчен часовник,
а времето да бъде мой палач.
Как искам в мен да те заровя
и да останеш там до вечен здрач..
Обичам те...но се страхувам..
как искам да си тук,сега.
От бързащите дни да те ревнувам
и с тебе,всеки нов да подредя..
Странно,но не мога да подредя мислите си...дори не знам,защо се опитвам да го правя,явно е част от особената ми мазохистична природа.Ще се наложи обаче да променя глупавото летаргично състояние,в което съм попаднала..защото точно сега ми трябва концентрация и бистро съзнание..
П.П : Момчето и момичето от снимката са някакви непознати...но бяха толкова сладки и влюбени,че не се сдържах...
i really miss u ;/ mood:depressed
Върнах се още в понеделник,а ми се иска да не бях..наистина не ми се тръгваше.
Много пъти съм казвала,че по душа съм си от там...и все още продължавам да го твърдя. Плевен ми е омръзнал до болка и вече нямам търпение да минат двете години,които остават,за да се махна. Както се пее в една от любимите ми песнички 'стените на града нямат любов за мен'...майната му,да де беше само това.Имам чувството,че нещо ме притиска,че ме задушава в собствените си прегръдки..кога ще се измъкна от тях обаче,все още не знам..
Пак моите депресарски истории...а той ми липсва повече и повече...с всеки изминал ден.Липсва ми човекът,с когото можех да си говоря за всичко,без да се налага да бъда фалшива и посредствена..липсва ми човекът,който ми напомняше,че трябва да гледам напред с оптимизъм..липсва ми един истински човек...а знам,че не бива..знам,че е странно,дори откачено,знам,че едва ли някога изобщо ще го разбере...но ми липсва ;/
Есен
притискам с длани топъл порцелан
и шоколадов дъх се влива в всички клетки
затопля с нежност на сатен..
Глава отпускам уморено,
в на циганското лято, златните нозе
и галя с пръсти морното му чело
с усмивка цветна ми отвръща то..
Процежда се през тежките завеси
едва достигнал слънчев лъч,
а есента със радост го приветства
приседнала до мен,на жълтия килим..
Извира аромат на хризантеми
от кехлибарените и уста
и крият се,все още притеснени
тръпчиви дюли в гъстата коса..
Прегръщам силно топлината
от шоколадовият,жив портрет
събирам от постланата поляна
последни съчки,кестени и цвят...
i wanna perfect party...I wanna perfect soul..
Събота вечер.Дим от току що запалено наргиле..аромат на 'спомени' и портокал.Джин с тоник.Усмивки.Замъглен поглед,но прекрасно настроение...Светещи приятелски очи.И не на последно място фон от весела музика.. Ех,хубаво беше!! *замечтано*
My dream is to fly...over the rainbow....so hiiiiiiigh!! =)
autumn`s child...
Мога да говоря много,да започна безкрайната върволица от думи,които да служат за негови пожелания.
Под октомврийското небе,
родило се е мъничко момченце
с очи кафеви,топло кадифе...
Сега момчето е голямо,
гради с упорство своя път..
Но щом отгърне календара,
златистите отсенки го зоват
Е,днес е ден за празник,за усмивки,
летата сочат двадесет и три..
А аз му пожелавам още много,
преплетени с вълнуващи мечти.
Да бъде винаги какъвто иска,
но да запази себе си такъв.
Защото Елмо е велик... единствен
със Слънцето света ще подредят.
Не се получи точно това,което исках...сигурно защото исках да е идеалното пожелание,а идеални неща няма..или пък защото мислите ми са крайно оплетени...но все пак се надявам,че ще му хареса...
Мога да кажа само едно и то е .... Happy Birthday,Elmo...make a wish!!
когато слънцето стане пепел..
"Пред есенната нощ" -Т.Т.
опиянени висини блестят;
сърце, в което бърже зрей копнежа,
очи, в които облаци летят!
За първа нощ небето се приготвя,
на вейка сетен славей се люлей,
повлякла над полето златна котва,
отсянка тъмна носи се и тлей.
Що носи тя, нектар или измами,
от зла съдба ли чер написан лист,
на бурите развяното ли знаме,
или на феникс образа лъчист?
Над вечерния друм на есен свежа
опиянени висини блестят:
сърце, в което бърже зрей копнежа,
очи, в които облаци летят!"
Плевенският "Горски дух" !!!
есенна неразбория от мисли..
Вамп..
Жълти,ококорени зеници,
забулени в цигарен дим.
Нокти алени,злокобни,
готови за похода мним.
Дълга,абаносова грива,
придаваща дяволски чар.
Плът бяла и нежна-но груба.
Дързък поглед,леден опал.
Бледа,призрачна осанка,
устни винени-кръв.
Тяло мъртвешки студено,
служещо само за стръв.
Зъби,бисерно бели,
остри парчета стъкло,
чакащи своята жертва,
за да отпият глътка живот.
When will I see you again..?!?
Последните дни определено нямах време за блога си.. И общо взето не се случи нищо интересно,просто в даскало ни засипват със задачи(да,знам че е едва третия ден,но това е 'предимството' да учиш в МГ). Поне правя нещо,което да заема мислите ми,за да не хвърчат ту в София,ту в Гърция.. Да...за жалост ;/ Елмо също замина. Още вчера хвана влака за Атина. Бях малко стъписана,когато ми съобщи,че трябва да замине по-рано от предвиденото..но такъв е живота-изненадващ(понякога доста неприятно). Надявам се,че при него всичко ще е наред и студентството ще му се отрази добре. ;)
Видяхте ли,че онези мой думи(които всъщност не са мой),а именно "People always leave" се оказаха реални. Само дето тук не говоря за разни тийнейджърски сериали,а за истински хора,които наистина ще ми липсват.. Съвсем не съм забравила,че същата реплика си има и продължение,но ще повярвам в него,чак когато го видя с очите си.
Знам,че поста ми е объркан...дори не знам какво точно исках да представлява. В крайна сметка просто от няколко часа слушам нашата песничка (моя и на Елмо) и се чудя как ли е в момента..надявам се,че скоро сам ще ми каже. :) А до тогава...
When will I see you again?
When will we share precious moments?
Will I have to wait forever?
Or will I have to suffer and cry the whole night through?
When will I see you again?
When will our hearts beat together?
Are we in love or just friends?
Is this my beginning or is this the end?
When will I see you again?
Влакове,театър..и ябълки от Пловдив
За два дни с Мардж изминахме скромното разстояние от Плевен до Пловдив и обратно.Наситихме се на красиви гледки,прекрасни емоции и естествено нелюбезно отношение от страна на работещите в БДЖ :) Но не се оплаквам,все пак нещата бяха горе-долу премерени,колкото груба беше служителката в Пловдив,толкова добра и услужлива беше тази в София,жената със звучното име Спасийка(е,в дадената ситуация наистина ни 'спаси' :D). Общо взето пътят мина леко и приятно,в сладки приказки,решаване на кръстословици и солидна доза смях.
Днес си направихме няколкочасова разходка из града(дори посетихме някаква изложба на восъчни фигури) и дойде време за поредния влак :)
Аз,сред восъчните фигури..
Горе краката..!
Градският център
Във влака
Е,събота и неделя минаха,а от утре ме чакат училище и репетиции...разбира се,и един плик с ябълки, *смиг*...
Мога само да кажа едно голяямооо 'Благодаря' на Мардж,за поканата(нещо,което вече направих). :) И поздрав с песента,която ми се наби в главата по време на пътуването :
Seal- Kiss from a rose...
People always leave! / mood:sad
Просто седяхме,говорихме,брояхме отминаващите таксита...а дъждът си валеше.Това обаче не ни попречи да бъдем заедно,мокри до кости,с качулки на главите,но въпреки това усмихнати.Сега ми е студено и гадно.Едва ли обаче този студ е породен от обилното количество дъждовни капки изсипали се върху ми...бих казала,че е от недружелюбната реалност.Реалност,която чак сега успях да усетя,която ме връхлетя по-гръмотевично от преминалия порой.
А после сбогуванията...тъжните погледи...насълзените очи... силуета ти,размазващ се по стъклата на отминаващия автобус... Вече ми липсваш..вече е утре...денят,в които ще заминеш.
Но звучи егоистично,затова ти пожелавам там да намериш всичко това,което ти е липсвало тук.Ти трябва да си щастлива!
Знаеш ли,много хора нямат възможността да започнат от начало,да играят на чисто,а ти я получаваш,затова се възползвай от нея... Забрави за всички тежки моменти,за всички болки,просто ги остави тук.Но не забравяй нас,хората,които те обичат..
Знам,че в началото ще е трудно,много неща ще ти липсват,но трябва да се бориш,защото ти си силна,по-силна от колкото предполагаш.Отвори сърцето си за новото без предразсъдъци,усмихвай се на това,което ти поднася съдбата..
И не,аз няма да те забравя...а нима мога? Три години не се заличават толкова лесно от съзнанието,особено когато става на въпрос за човек към когото си силно привързан. Ще ми липсваш!Ще ми липсваш много,но не забравяй,че живеем в 21 век и няма да спрем да поддържаме връзка.
През последната година станахме по-близки,от всякога,подкрепяхме се дори когато ни се искаше да плачем от болка,споделяхме мъките и радостта си,живеехме...
Е,този живот продължава и аз искам да ти благодаря.Благодаря ти,че беше до мен,в моменти на отчаяние,благодаря ти,че не се скарахме нито веднъж и че се опита да ме разбереш,нещо което почти никой не прави.Надявам се и ти да останеш със същите спомени. Обещай ми,че ще забравиш за всички онези сълзи...сълзи за хора,които не ги заслужават.Обещай ми,че ще си усмихната,защото имаш прекрасна усмивка и целият свят трябва да я види!
...Сълзите напират в очите ми..но не,няма да плача!!!!
Няма да го направя,за да не натъжа и теб..това не е края на приятелството ни,това е просто едно препятствие..
Пък и какво са 180-200км,когато пред нас има цяла Вселена?
Толкова неща ми се иска да кажа,че в главата ми е пълна каша,неща,които знаеш...затова по-добре да спра до тук..
Обичам те,Елфче!!!! Пази се и не прави глупости :) {{}}"
Усмихни се! :)
Чак сега успях да седна на компютъра и имам нужда да споделя най-интересната случка от днес (всъщност вече е вчера),а и от много дни насам.Все още този миг ми се струва нереален и дори не знам защо го направих...може би просто имах нужда да чуя или прочета същото,но нека премина по същество.
Усмивка
Красиво нали?
Да гледаш света си през цветни очила...
Розови рамки,лек пролетен полъх,
Полъх на нежност-прекрасен,контрастен..
Картина нашарена с цветни платна.
Разчупени форми,покрити с атлаз,
Облаци памучни-меки и удобни..
Слънце с усмивка...топлинен каданс ..
Красиво нали?
..да скиташ сам по градките алеи,
А света да не е някак същ..
Черните надежди да са вече бели,
Розов фон на топъл ден присъщ!
Хармония от радост,въздишки,светлини..
Кадифени чувства,звънливи емоции
В топли тонове усмивка се топи..
Красиво нали?
Да потопиш духа си някъде отвъд..
Отвъд безплътни брегове и мисли..
Простора да докоснеш с лек подскок,
Да търсиш сред лъчите своя кът..
Опиянен от аромат на вишни
Със вкус на пролетна мъгла..
Където спомени и скърби са излишни!
"Синята птица"
Така минават часовете ти,в гледане на ‘сърцераздирателни драми’ от големият екран...гледаш ли ги всъщност? По-скоро оставаш буден пред тях единствено по навик.Навик,чието начало не помниш...а края се губи някъде в безкрайността,дори да се опиташ да го стигнеш,той се изплъзва с лекота.
Онзи ден беше слънчево,вчера пък валеше...но в теб времето беше идентично,нито един мускул не се сви,за да отбележи недоволство или радост от външните промени...нито един мускул не трепна и когато влязох в стаята,стоеше си все така обгърнат в безразличие.А аз дойдох просто,за да те зарадвам...за да ти донеса чаша топъл билков чай,но не със захар..а с лъжичка мед и резенче лимон..Нека пием чай,какво ще кажеш? ...кого ли заблуждавам..май себе си. Отговора пак ще бъде същия..с навъсените си мътни очи ще ме погледнеш и ще кажеш: „Предпочитам кафе.”
После ще се обърнеш и ще продължиш да гледаш вечните дилеми на латино-американците..Но недей,не се опитвай да скриеш чашата от вчера,чашата с вече засъхнали парченца кафена утайка..когато пак ти предложих глътка ароматен чай..
Вече те познавам твърде добре,макар да не ме допускаш толкова близо до себе си.
Научих се да разпознавам хората ,а ти дори не си направи труда да завоалираш личността си,така че да има повече от една интерпретации.. Ти не си просто отчаян човек,няма за какво,винаги получаваш каквото поискаш,ти просто си безразличен.
Попаднал в клопката на менталната апатия дори не търсиш начин да се освободиш,напротив сам затягаш пружината и това ти харесва.Харесва ти да седиш безучастен към случващото се...да живееш живот,в които днешния ден по нищо не се различава от вчеращния,няма да се различи и от утрешния. Всъщност думата ‘живееш’ ли казах? Ти просто пребиваваш,изолиран в собствената си непроветрена стая и май аз съм единствената,която се сеща,че там още има човек.Груб,повърхностен и незабележим...но все пак човек.. Но ти си незабележим,защото сам си избрал да е така. Толкова привлекателни ли ти се сториха деспотичните прегръдки на сивото ежедневие?!?...Явно достатъчно привлекателни,за да отблъскваш всичко живо,което се приближи до теб и да се отдаваш на монотонните дни безрезервно.
Днес не дойдох по няколко причини....за да не снемеш усмивката от лицето ми с вечно киселата си физиономия и за да не се унижавам,връщайки пак пълната чаша с билков чай. Едва ли ще ми отделиш повече от две думи,а аз просто исках да помогна..но разбрах,че когато човек не иска да си помогне и другите са безсилни. Пък и защо трябва да се опитвам да те откъсна от нещо,което очевидно ти харесва..
Просто погледни навън,виж колко голо е всичко, сезоните се смениха,дните се превърнаха в година...после и две,а ти дори не забеляза.Всяка сутрин точно в 7:30 крачеше по градинска алея,хващаше автобуса и отиваше на работа. Не забеляза дори и когато малката синя птичка отлетя,уморена да гледа грозното еднообразие.Замина някъде далеч,където песента и ще успее да сгрее поне едно сърце,защото каузата при теб бе неуспешна.
В момента се чудиш каква изобщо е тази глупава птица и за какво ти говоря? Не се и съмнявам,знаех,че не си подозирал за съществуването й...тя също знаеше...нищо,че така упорито се опитваше да ти го припомни,с прекрасната си жива песен.Докато накрая просто не се отказа...
Това правя и аз,отказвам да се меся в живота ти...и сигурно това ще ти достави облекчение...само ти знаеш. А аз дори не знам къде отивам...но във всеки случаи ще е някъде,където песента ми ще бъде чута,където ще сгрее нечие сърце и ще разчупи пагубното монотонно пребиваване..
Делници и празници
Първо,Ч.Р.Д на по-малкият ми брат,защото днес става на 15 години. :)
Надвам се,че най-после ще порасне и ще разбере,че винаги може да бъде уникален.Уникален,но не като се оставя на течението да го влачи към най-мътните води на живота,а като се изправи срещу него и започне да се бори със собствени сили..
Той отдавна не е онова малко,шантаво хлапе,с което се биехме непрекъснато и нанасяхме трайни повреди върху покъщнината...а и аз не съм :) Има си своя живот,който доста пъти не одобрявам,а и никой разумен човек не би го направил,но се надявам,че нещата ще се променят. Искрено вярвам,че най-после глупавото детско мислене,каращо го да се забърква само в проблеми и неприятности ще изчезне...
И макар да не си го казваме,макар постоянно да се караме за глупости,ние сме една плът и кръв,и знаем кога да сме единни...Обичам те,пази се!!!
Та сега дойде ред и на второто...имам 2 новини...една добра и една лоша...
*Ще започна с лошата..Днес ходих на лекар и подозренията ми,че пак имам бронхит се оказаха реални.
Лекарката както винаги ми изписа един от най-скъпите антибиотици, а изражението на баща ми,когато се прибрах и му казах беше пак онова...същото. Гледаше ме така сякаш искаше да ми прехвърли някаква вина..злобно и студено..така както богатият,наконтен 'господин' гледа хваналият се за крайчеца на панталона му дрипав просяк...с пренебрежение,ненавист...това можеше да бъде всичко друго,но не и поглед на баща към болното му дете...Има ли нужда да коментирам как се почувствах след тази реакция? ...не мисля..
В крайна сметка ако не беше майка ми,може би нямаше да получа лекарствата и то не защото 'прескъпият' ми баща няма пари,напротив,просто не го интересува как се чувствам...скапан егоист...
Ако можех сама щях да си купя глупавите лекарства..така поне не бих се подложила на гореописаната грозна ситуация..
Не ми се разкрива повече от тази картинка,защото няма нито един цветен нюанс,които да сгрее задавените ми от кашлица бронхи..затова пристъпвам и към хубавата:
*Елмо (Емо) вчера ми каза,че най-после са му се обадили от Гърция..и скоро официално ще бъде студент.Ужасно ме зарадва с новината...той е прекрасно човече,което наистина го заслужава, а и знам колко много го искаше ;)Е,явно моите палци свършиха и едно полезно дело... Пък и Гърция си е близко,така че няма толкова лесно да се отърве от мен,в борбата със световните проблеми *облича латексовия костюм с перелината* :D
Пожелавам ти успех във всичко,Елмо :р и знай,че винаги можеш да разчиташ на мен ...
Уморена съм,затова толкова от мен,за днес...и понеже кисна доста време вкъщи :
Цитат на деня:
"Върху безлистно клонче
бурята отрони
тъмни летни сълзи"
Джеймс Клавел "Шогун"
Песен на деня:
Rue du Soleil - In my heart
mood: sick and tired... ;/
Nickelback - Savin` me
Ух,болна съм и меко казано се чувствам ужасно...Явно наистина теорията ми,че вирусите ме обичат започва да ми се струва вярна ..и то в най-неподходящия момент. Вместо да оползотворя като хората последните дни от ваканцията,аз си седя вкъщи и едва успявам да се преместя от едното легло на другото... Не обичам да се оплаквам,обаче ми писна от тъпата болест пък и блога си е мой,съмнявам се някой да ми чете глупостите..
Не ми се бездейства,не и точно сега,но нямам сили за нищо..А колко мразя хапчетата,мразя да съм болнаа... навън е толкова топло,вече имам чувството,че се задушавам в собсвен сос... На всичкото отгоре скапаното гърло се влошава все повече ;/ напомня ми за една гадна случка от преди година и половина..Последните няколко нощи не успях да заспя от кашлица ...все едно някой ми изпомпва въздуха от дробовете и ми реже сливиците с нож:( Пф...кво съм мрънкало...искам да се оправя най-после.
На всичкото отгоре ми е и самотно,никой не го е грижа дали съм болна или здрава.Пък като се замислиш са си прави хората,защо трябва да им пука,че на мен ми е зле? ...нали при тях всичко си е наред...аман от егоисти...искам поне веднъж някой да помисли и за мен..Искам някой да ми помогне да оздравея,или поне да се усмихна въпреки всичко лошо,което ми се случва..
Оф,пак се разкашлях..отивам да си пия хапчетата и сиропите,и лягам да поспя...не,че не го правих до преди малко ;/
А вие се радвайте на последните летни дни и се пазете от гадния вирус...наистина е ГАДЕН!! ;)
дъга (снимки + още нещо :р)
се подхлъзна пъстрата дъга
да отпие слънчева усмивка,
с капки свежа тишина..
В миг изви се сърп небесен,
грабна сивите простори
в цветен танц ги завъртя
и въздишка празнична отрони...
Ето,че след поройният дъжд дойде време за дъгата..а аз хванах добрият стар Никон и щтракнах няколко снимки от терасата :>
*хепиии*
и още една.. :)
сънища с дъх на слънчоглед ... :р
Сънувах,че се събуждам сред поле от слънчогледи и навсякъде около мен се разнася аромата им. А слънцето гали всяка част от разцъфналите им жълти цветове,гали и мен...усмихната съм..
Едно малко щастливо детенце,вързано на две опашки, с нелепо широка усмивка и слънчев блясък в очите.С ефирна разноцветна рокличка,потръпваща от нежното гъделичкане на спокойния летен полъх.
Всичко е жълто..красиво..пъстроцветно...слънчогледово..
Снощи пак сънувах същия сън,но вече не бях малка.
Бях си просто аз,такава каквато съм в момента...но налудничевата усмивка отново грееше на лицето ми.Така сякаш невидима ръка я беше залепила там и скришом се радваше заедно с мен. Загледах се в безкрайните слънчогледови простори,проследих с поглед слънчевите лъчи... Отново щастие,невинно и нереално,но щастие..
Вдишах от познатия ми вече аромат и се загледах в растенията.Милиони любопитни очички бяха насочени към слънцето,а то от своя страна ги обгръщаше с топлината си,даваше им всичко,от което се нуждаят.Имаше топлина за всяко едно от тях,имаше и за мен.
Всичко беше толкова хармонично и весело,че ми се искаше да подскачам сред полята,да подскачам както,когато бях онова щуро дребосъче. Разперих ръце и оставих полъха да ме носи.А той ме завъртя,подскочи с мен,направи един дълъг пирует и ме остави чак когато бяхме грохнали от умора...грохнали,но свободни и чисти като детските души..
Събудих се,а на вън валеше (и все още продължава да вали),беше мрачно и студено. Но аз не обърнах внимание,размишлявах върху съня си и просто се усмихвах.Осъзнах,че моето място през всичките тези години е било там.Там,сред слънчогледовите поля,с поглед устремен към слънцето.Но не онова жарко сияние,което заслепява погледа ти..Моето слънце беше друго,тяхното също.Такова,което поддържа живота ти цветен,дори когато вали и дрипавите сърдити облаци покриват хоризонта..Такова,което е вътре в теб,дори когато света е мрачен и недружелюбен.. то си е твоето слънце!
Blog Archive
-
▼
2007
(44)
-
►
October
(12)
- time is passing by...
- Plain White T's - Hey There Delilah
- in the arms of her eversleeping aim..
- the other side of the Moon..
- Влюбвал ли си се някога в сън? Да,точно така...пра...
- "Кармин"
- Как искам...
- i really miss u ;/ mood:depressed
- Есен
- i wanna perfect party...I wanna perfect soul..
- autumn`s child...
- когато слънцето стане пепел..
-
►
October
(12)
Labels
- 3ти март (1)
- Incubus - Love hurts (1)
- kate voegele- its only life (1)
- P.I.F - Ноемврийски ден (1)
- Sweeney Todd (1)
- болест (1)
- ели (1)
- емоции (1)
- есен (1)
- изкуство (1)
- лични (15)
- Пловдив (1)
- приятелство (1)
- пътуване (1)
- разказ (3)
- размисли (2)
- разни (8)
- рд (2)
- снимки (1)
- стихотворение (10)
- стихотворения (4)
- театър (1)
- трагедия (1)
- цветове (1)