есенна неразбория от мисли..

Напоследък музата тотално ме е забравила или ако се появи,то е само,за да възбуди въображението ми и пак да изчезне. Опитвам се да пиша разни неща,но или не успявам да ги завърша,или изобщо не ми харесват...

Мразя периодите,когато нямам вдъхновение...чувствам се така сякаш нещо ми липсва,сякаш съм изпаднала в творческа 'дупка',от която изглежда някак непосилно да се излезе.Може би просто прекалено много мисля и това ми е проблема.. Но наистина ми се пише..а не мога ;/

Надявам се,че изразът "Затишие пред буря" ще проработи в този случай..само дано не се получи нещо от рода на 'затишие,пред още по-голямо затишие'. Честно казано от една страна аз съм си виновна,защото покрай училището и всички скъпи за мен хора,които заминаха далеч(всъщност са само 2ма) леко позанемарих останалите неща..

Уф,вече не знам какво да мисля,знам само че изпитвам неописуема нужда да чуя думите "Всичко ще е наред." (помня,че Емо ми ги каза веднъж). Дори не е нужно да са изречени по същия начин...искам просто да получа онова писмо,заради което проверявам пощата си по 5 пъти на ден.

Мъчно ми е за него..и знаех,че ще стане така,но не мога да направя нищо по въпроса,освен да чакам гореспоменатото..

Правя неща,за които дори не мога да дам обяснение...примерно това,че дадох втори шанс(нещо,което почти никога не правя,за хора,които са ме разочаровали) на един човек.. Утре ще се видя с него и нямам представа какво ще стане,всъщност не ме и интересува особено..Изобщо не очаквам да усетя онази тръпка,която всички много добре познаваме,по-скоро пак ще почувствам онова гадно чувство на безразличие. Съжалявам!!!! ..не съм такава,но просто разочарованията ме накараха да бъда..

Чувствам се като пълна идиотка...всичко е някак си безцелно,затова и повечето неща,които искам просто се преобръщат на опаки. Ето,пак се оплаквам,а някак си не ми се искаше,но дори първоначалната идея се загуби някъде из заплетеното кълбо от мисли.. А времето е облачно...и есента ме обгръща..