i really miss u ;/ mood:depressed

Толкова много имам да разказвам за дните прекарани в София,а все нещо не ми достига...Не знам дали е воля,муза или пък беден речник.Не,не е нито едно от трите..просто все още не искам да закотвям преживяното,да го привържа към дългата редица от спомени (естествено към хубавите). Мъчно ми е за всичко..дори за странниците,които ме заговаряха(въпреки че понякога ме плашат)...
Върнах се още в понеделник,а ми се иска да не бях..наистина не ми се тръгваше.
Много пъти съм казвала,че по душа съм си от там...и все още продължавам да го твърдя. Плевен ми е омръзнал до болка и вече нямам търпение да минат двете години,които остават,за да се махна. Както се пее в една от любимите ми песнички 'стените на града нямат любов за мен'...майната му,да де беше само това.Имам чувството,че нещо ме притиска,че ме задушава в собствените си прегръдки..кога ще се измъкна от тях обаче,все още не знам..
Пак моите депресарски истории...а той ми липсва повече и повече...с всеки изминал ден.Липсва ми човекът,с когото можех да си говоря за всичко,без да се налага да бъда фалшива и посредствена..липсва ми човекът,който ми напомняше,че трябва да гледам напред с оптимизъм..липсва ми един истински човек...а знам,че не бива..знам,че е странно,дори откачено,знам,че едва ли някога изобщо ще го разбере...но ми липсва ;/