time is passing by...

Току що върнах един час от живота си,цял един час...
Замислял ли си се колко много неща могат да се случат в промеждутъка от тези 60 минути,3600 секунди и т.н..? много...ужасно много.

Замислял ли си се,че на света съществуват хора,за който този един час е всичко,време което осмисля или обезмисля цялото им съществуване. Дали е възможно в момента някое новородено бебе да поема първата си глътка живот,или пък възрастен човек да поема последната... ?

Колко ли хора в момента са щастливи и копнеят мига да не свършва никога или колко плачат,заровили глави в ръцете си,и се молят тези сълзи да са последните..

Всъщност имаш ли представа колко мисли могат да минат през главата ти за този един час?
Дали именно той не е решаващ,време,в което можеш да поправиш злините от предходния,да прегърнеш любовта на живота си,да потърсиш смисъла...защото той е навсякъде...

Отвори очите си! Всичко това е около теб,предоставя ти се възможност да бъдеш такъв какъвто винаги си искал да бъдеш..себе си..

Единствено времето не забавя ритъма си,колкото и да се опитваме да го спрем...

Спомни си за времето когато беше малко дете,когато всичко в теб беше истинско и невинно,когато съблазнителните нотки на живота все още не успяваха да завладеят сетивата ти,когато беше такъв какъвто поискаш....пират,магьосник,художник,футболист,жонгльор..
Или пък ти,превърни се пак в принцесата,която толкова много обичаше,рисувай кривите си цветни линийки по стената,представяйки си,че са великолепен замък....

Похапвайте череши на воля,без да се страхувате,че чисто новата ви бяла блуза се е превърнала в парцал от черешовият сок. Бъдете истински..

Единствено времето събира и разделя пътищата,изгражда и руши бариери..
И ти ще чакаш пасивно?

Постоянно си мислиш какво би било,ако можеше да върнеш времето назад,ако можеше да получиш още един шанс,а когато времето се усмихне лъчезарно,с онази вечнобързаща гримаса и ти предостави възможност,ти забравяш мислите си.. Забравяш колко много си искал нещо подобно и пропиляваш малкото време,което ти се поднася.Гледаш на него като на някаква даденост и го използваш единствено за добавка към и без това скучното съществуване..

Прегърни ме...студено ми е...вече е нощ,а как искам поне за този един час да ми е топло.. Не забравяй,че току що върнах миг от живота си назад,аз не искам да седя безучастна,искам да го променя.. А ти искаш ли??...искаш ли да ме гушнеш нежно?... да ме стоплиш?