Как искам...

Решавам в приказките да се гмурна,
с онези мой сантиментални фрази.
Kак искам в блян да те обгърна
отново...без сърцето си да пазя.

Вълшебен дъх да притая умело
и пак на пресекулки да издишам.
Дори гласа ми да бавно да немее,
как искам с твоя дъх да дишам..

Да се превърна в пясъчен часовник,
а времето да бъде мой палач.
Как искам в мен да те заровя
и да останеш там до вечен здрач..

Обичам те...но се страхувам..
как искам да си тук,сега.
От бързащите дни да те ревнувам
и с тебе,всеки нов да подредя..

Странно,но не мога да подредя мислите си...дори не знам,защо се опитвам да го правя,явно е част от особената ми мазохистична природа.Ще се наложи обаче да променя глупавото летаргично състояние,в което съм попаднала..защото точно сега ми трябва концентрация и бистро съзнание..

П.П : Момчето и момичето от снимката са някакви непознати...но бяха толкова сладки и влюбени,че не се сдържах...