Днес сестричката ми има рожден ден(става на 14) и този пост ще е посветен изцяло на нея!
Има ли смисъл да казвам колко много я обичам?...не мисля.. Е,ако някой реши да ме опровергае,може и да се замисля,но връзката ми с нея не подлежи на обсъждане..обичам я и толкова :)
Сега се опитвам да си спомня някакви странни нейни преживявания(е,всъщност не са много,но ги има). Роди се когато бях на 3 годинки,дори ясно си спомням момента,защото аз самата бях пожелала да имам сестричка,след като вече си имах брат(тогава едва ли съм осъзнавала,че ще сме 3 деца).Та...беше хубаво бебе,дори доста,роди се със сламено руса коса,дори понякога ми изглеждаше съвсем бяла и пъстри очи,още от тогава я обичам!!
След няколко години имахме една случка,която никога няма да забравя.Бяхме на село и вече се смрачаваше,когато някой попита "Къде е Ели?" и интересното беше,че всеки смяташе,че е била при другия...но нея в действителност я нямаше.Бързо вдигнахме на крак съседите,претърсихме къщата,после ряйона,но нямаше никаква следа от нея(тогава около 3-годишна).Баща ми тъкмо беше тръгнал да търси местният полицай,когато изпод един стар дюшек от легло,облегнат до мазата изкочи една от котките ни,протягайки се.На майка ми в този момент и хрумна да провери под дюшека...и какво да види,сестра ми,заспала отдолу ;) Хах,тогава наистина ни изкара ангелите!!
После нашите заминаха в чужбина,за цели 4 години и аз като "кака" трябваше да поема отговорността,да се грижа и за двамата,да ги прибирам от детската градина,да им готвя когато баба,и дядо са на работа и т.н.. И всъщност тя не създаваше никакви проблеми,беше тихо,и кротичко дете,можеше цял ден да седи на масата,и да си рисува.
Е,после порасна...вече е на цели 14,а аз се питам кога мина времето,сякаш аз бях на толкова преди броени дни...но такъв е живота,изнизва се край нас неусетно.Вече съвсем не е онова малко,кротичко дете и рисуването със сигурност не е най-желаното от нея забавление(знаете...),но аз пак се стремя да съм до нея,винаги когато има нужда,и да казвам,когато сметна нещо за нередно.. Караме си се,после се сдобряваме,нищо ненормално за такъв тип отношения...
Сега обаче е времето да й пожелая нещо...и ще го направя!
Ели,ти си зимно дете,но не позволявай никога на тази зима да нахлуе вътре в теб,пази сърцето си топло,защото то е способно да разтопи много ледове!Усмихвай се,винаги,защото единствено усмивките прокрадват пътя към цветните,обагрени със щастие дни! Пази се и знай,че винаги ще съм до теб,винаги ще те обичам!!!
0 comments:
Post a Comment