Влюбвал ли си се някога в сън? Да,точно така...правилно прочете,в СЪН! Не гледай монитора със съмнение...аз просто ще ти разкажа.....

"Преди време чух една реплика,която прониза съзнанието ми...нали знаеш как става,сякаш времето и пространството се сливат и забавят хода си.След това каквото и да става няма кой знае колко голямо значение,в главата ти се върти един пасаж,които осмисляш ли осмисляш.Това откъсване от реалността е просто рожба на моментната ти настройка към ...към всичко."

Дълго време мисли преди да го изрече гласно.От едната страна стоеше тя-меланхоличка,загубена някъде сред мечтите си,а от другата нейният вътрешен глас.А той както в 90% от предходните случаи се опитваше да я разубеди и стриктно спазваше вече утвърдените си правила.Но това няма голямо значение.....в крайна сметка тя беше човека,който взимаше решенията. Въздъхна уморено и най-после изрече онези няколко думи,толкова прости,а в същото време... "Когато няма истински живот,хората живеят с миражи."

Сънят беше минал,какво значение имаше дали ще го каже сега...или после...или изобщо ще се опита да го забрави.Истината е,че този цитат беше нахлул безскрупулно в съзнанието й и смяташе да се загнезди там за доста дълго време.Не защото му беше много уютно да се помещава в едно толкова разхвърляно място,като мислите на едно объркано момиче,просто нейния живот го бе провокирал. Провокацията дойде от там,че цялото й същество се превърна в един мираж...извинявам се,ТЯ го превърна. Омръзна й винаги да бъде неразбрана,самотна,изолирана от останалия свят,но и не искаше да е като другите..ненавиждаше онази 'оригиналност',която пъплеше по хората,като бълхите по селските кучета.Искаше да бъде себе си...обичаше себе си...нито прекалено много,нито твърде малко,по-скоро в рамките на нормалното.Но сама съзнаваше,че не е създадена,за този свят.Естествено беше съвсем далеч от мисълта,че е 'избрана',гениална или други такива епитети,събиращи в себе си свръхкачества.Просто душата й беше прекалено крехка...явно нямаше способността да изгради онази стена,която да я предпази от гнусните лапи на още по-гнусното ежедневие. Затова и доста хора се опитаха да си откраднат част от нея,като виждаха стените й незащитени,кой по-голяма,кой по-малка...

И така се нижеха разочарование след разочарование...дори и слънчевата усмивка се скрива,когато студеният въздух нахлуе в покойте му..

Уморена от всичката чернилка,която успя да погълне душата й...тя се затвори в себе си..изпитваше потребност да бъде сама,но в същото време се чувстваше самотна..

А после и онзи сън...сън,в които всичко беше перфектно,платонично,цветно...но не и истинско.Влюби се в съня си,макар да знаеше,че реалността е друга..Или по-скоро се влюби в човека,когото свързваше със прословутия сън..в крайна сметка поне беше влюбена в нещо.

Последва разочарованието от същата онази гнусна действителност,но все още не искаше да приеме,че животът й не е истински. Какво всъщност означаваше 'истински' живот?!?

Не беше ли онзи смисъл...онези цели и мечти,които всеки(почти всеки) поставя пред себе си,които крепят духа му и го карат да се бори за постигането им.? Е,ако е така...то тогава тя имаше всички тези желания и копнежи..нейната цел беше да намери него,човекът от съня.

"Преди време чух една реплика,която прониза съзнанието ми...нали знаеш как става,сякаш времето и пространството се сливат и забавят хода си.След това каквото и да става няма кой знае колко голямо значение,в главата ти се върти един пасаж,които осмисляш ли осмисляш.Това откъсване от реалността беше просто рожба на едно минало състояние .Сега съм друга! Разбрах,че не миражите правят истинския живот,а отбягването им..търсенето на красота в реалността,а не в сънищата.."