....Retrospection ...

Декември е месец на статистиките...когато правиш равносметка на изминалата година,на добрите и лошите неща връхлетели живота ти,на слънчевите и облачните дни.
Е,сега и аз възнамерявам да си направя една кратка статистика,на липсите и промените в живота ми през 2007.

Самата година започна зле,посрещнах първите и минути сама,в ужасно настроение и мисля,че поверието "Каквито са първите минути от новата година,такава ще бъде цялата" при мен проработи...Да бих казала,че наистина беше такава,самотна година,която естествено имаше и своята доза очарование.Но нека проследя нещата ретроспективно.

През тази година за първи път стъпих на сцена в пълният смисъл на думата,усетих сценичното присъствие,тръпката от актьорската игра и естествено овациите на публиката.Мога спокойно да заявя,че се привързвах към театъра многократно като при всяки следващ път любовта ми към него се затвърдяваше... Е,сега мога съвсем искрено да кажа,че съм му отделила една огромна част от живота си.

Колкото и смешно да звучи,тази година за първи път пуших (е,малко де...само колкото да опитам) и този опит ми послужи като още по-силно противодействие...оставам си твърдо против цигарите,както и преди...на наргиленце обаче не бих отказала (wasntme)..

За първи път бях дама на бал(на тогавашния ми приятел) и честно казано си изкарах перфектно,нищо,че след това нещата не успяха да се развият особено добре..

През тази година затвърдих някой стари способности и придобих нови,поучих се от грешките си,претръпнах към някои от страховете си,и може би до известна степен преоткрих себе си...такава каквато винаги съм била.Пак бях наранена,но този път не се скрих в черупката си,а продължих напред,не престанах да бъда добра и искрена,не престанах да давам всичко от себе си,когато мога,не престанах да обичам приятелите си..

Колкото и банално да звучи,тази година макар и не много благоприятна за мен,ме научи на доста неща,показа ми,че хората не винаги изглеждат такива каквито са,че всъщност това,което търсим в повечето случаи е точно пред очите ни,просто трябва да се вгледаме...

И като стигнах до момента за 'вглеждането',няма как да не спомена,че през тази година се сдобих и с очила (не по собствено желание,разбира се),които нося почти постоянно.

Та,годината си е година,не бива да я обвиняваме за собствените си нещастия,нито да и приписваме заслуги,който не е постигнала..тя е просто година,времето от 365 дни,което отмерваме на календара...а живота е такъв,какъвто сами си го направим! И в този ред на мисли,внимавайте как ще прекарате първите дни на Новата година,внимавайте какво си пожелавате,но не преставяйте да вярвате в мечтите си....и на последно място,но не,и по важност (както казват хората) бъдете себе си...във всеки един момент!!!