сънища с дъх на слънчоглед ... :р

Когато бях мъничка често сънувах един сън.
Сънувах,че се събуждам сред поле от слънчогледи и навсякъде около мен се разнася аромата им. А слънцето гали всяка част от разцъфналите им жълти цветове,гали и мен...усмихната съм..
Едно малко щастливо детенце,вързано на две опашки, с нелепо широка усмивка и слънчев блясък в очите.С ефирна разноцветна рокличка,потръпваща от нежното гъделичкане на спокойния летен полъх.
Всичко е жълто..красиво..пъстроцветно...слънчогледово..

Снощи пак сънувах същия сън,но вече не бях малка.
Бях си просто аз,такава каквато съм в момента...но налудничевата усмивка отново грееше на лицето ми.Така сякаш невидима ръка я беше залепила там и скришом се радваше заедно с мен. Загледах се в безкрайните слънчогледови простори,проследих с поглед слънчевите лъчи... Отново щастие,невинно и нереално,но щастие..
Вдишах от познатия ми вече аромат и се загледах в растенията.Милиони любопитни очички бяха насочени към слънцето,а то от своя страна ги обгръщаше с топлината си,даваше им всичко,от което се нуждаят.Имаше топлина за всяко едно от тях,имаше и за мен.

Всичко беше толкова хармонично и весело,че ми се искаше да подскачам сред полята,да подскачам както,когато бях онова щуро дребосъче. Разперих ръце и оставих полъха да ме носи.А той ме завъртя,подскочи с мен,направи един дълъг пирует и ме остави чак когато бяхме грохнали от умора...грохнали,но свободни и чисти като детските души..

Събудих се,а на вън валеше (и все още продължава да вали),беше мрачно и студено. Но аз не обърнах внимание,размишлявах върху съня си и просто се усмихвах.Осъзнах,че моето място през всичките тези години е било там.Там,сред слънчогледовите поля,с поглед устремен към слънцето.Но не онова жарко сияние,което заслепява погледа ти..Моето слънце беше друго,тяхното също.Такова,което поддържа живота ти цветен,дори когато вали и дрипавите сърдити облаци покриват хоризонта..Такова,което е вътре в теб,дори когато света е мрачен и недружелюбен.. то си е твоето слънце!