опиянени висини блестят;
сърце, в което бърже зрей копнежа,
очи, в които облаци летят!
За първа нощ небето се приготвя,
на вейка сетен славей се люлей,
повлякла над полето златна котва,
отсянка тъмна носи се и тлей.
Що носи тя, нектар или измами,
от зла съдба ли чер написан лист,
на бурите развяното ли знаме,
или на феникс образа лъчист?
Над вечерния друм на есен свежа
опиянени висини блестят:
сърце, в което бърже зрей копнежа,
очи, в които облаци летят!"
(Теодор Траянов)
0 comments:
Post a Comment