Странен ден...още от сутринта. Всъщност излъгах,станах чак към 12 на обяд.Както и да е..
Още със ставането от леглото забравих съня си и макар,че доста време се опитвах да си го спомня,не успях.Поне знам,че беше хубав,това е най-важното.Честно казано напоследък хубавите неща се случват само в сънищата ми,но и това е нещо,поне по време на 7те часа сън,да се чувстваш щастлив,с усмивка на лице. ;]
Изобщо денят беше пълен с промени в настроението ми. В къщи се почувствах подтисната,затова реших,че съм приключила с домашните си задължения.Взех душ,лакирах ноктите си,гримирах се(просто подчертах лицето си,никога не слагам тежък грим,освен може би на представления) и излязох с приятели. И си изкарах весело,забавлявах се,посмях се от сърце,пък и обменихме новостите около скромните си персони.
Наистина беше приятно,доста по-приятно от постоянното киснене вкъщи.Не,че съм човек,които не обича да се забавлява,напротив,просто от няколко дни нямам желание за нищо,съзнанието ми е напълно объркано и не знам какво искам. Да,признавам си,наистина не знам и това за мен е най-отвратителното състояние.Но,не ме разбирайте погрешно,знам какво искам от бъдещето,имам ясни цели и се боря за тях,обаче не знам от какво се нуждая в момента,в настоящето..
Не ми се задълбава в тези неща,по-добре е да престана да мисля за тях. Имам нужда да съм усмихната.И бях,през онези няколко часа,или поне така изглеждаше външно. Дори видях няколко колеги от курсовете по актьорско майсторство и ме хвана носталгията,липсва ми сцената.Мога най-спокойно да кажа,че тя е втората ми страст,след писането,разбира се.Чакам с нетърпение новият театрален сезон,за да започнат репетициите,срещите с публиката и нова пиеса евентуално.
Ех,размечтах сe =)
Та да се върна към това,как мина денят ми. Прибрах се преди около 3-4 часа и докато вечерях в хола,се загледах във филма по Канал1- „Животът ми без мен”,наистина доста въздействащ. Е,той беше виновникът за поредната промяна в настроението ми.По принцип не позволявам на такива дребни детайли да оказват влияние върху него,но за всяко правило си има изключения..
Наистина странен ден,странен заради безкрайните размисли,от които имам нужда да се отърва най-после,но и хубав,защото ми напомни за истински красивите неща в живота ми-приятелите,страстите,мечтите... Така,че нещото,което ми се иска да кажа на себе си в момента,пък и на всички намиращи се в сходно настроение...’спокойно,човече... It,s only life (Kate Voagele-It`s only life) :) '
0 comments:
Post a Comment