Къде си,мое море?

Къде си,мое море? Къде пак избяга?
Защо не дойдеш пак при мен,
да се заровим в пясъка на плажа.
Да търсим перли в мидени черупки
и нова приказка да ми разкажеш.

Къде си мое море?
Недей се скита лудо,безразборно,
че цяла съм погълната от самота.
Ела и донеси ми вест,надежда,
от оня кораб,с белите платна.

Къде си мое море?
Достатъчно те чакам вече!
А как ми липсва твоя синкав блясък
и аромата на солената вода,
на чайките лирическия крясък.

Къде си мое море?
Аз почвам да губя търпение...
Следа,надежда вече не оставяш.
ни от теб,ни от твоя син,моряка,
любимият-потънал във забвение.

Къде си мое море?
Ще тръгна да те търся сред зефира,
че домиля ми силно на душата.
И погледът ми тъжен всеки час се спира
да дири на оня кораб платната..