„Убиец на надежда”

„Спомените убиват”....ти сам го каза,помниш ли? А аз бях подмамената...жертва не толкова на отмъщението ти,на безсърдечието,колкото на своята детска,глупава наивност.
Разкриваше пред мен всяка частичка от кроежите си,разгръщаше перфектния план. Чистите платна,покрити с изрисуваните от теб приказни форми ми се струваха очарователни.
Ах,ако знаех...
Станах съучастница на убиец,позволих му да влезе в съзнанието ми,да контролира емоциите и да озарява живота ми с кървавите си очи.Сега,когато съм премисляла всичко по стотици пъти ме обзема онова чувство на вътрешно самобичуване,обвинявам се за добротата си,за подадената ръка...имам нужда от отговори,които никога няма да получа,но може би така е по-добре,не ми трябват повече празнословия в и без това хаотичния ми свят.
Опитах се да анализирам крачките ти и забелязах колко внимателно си подхождал към всяка стъпка,с перфекционизъм. Внимателно се качваше стъпало по стъпало и в един „прекрасен” момент беше стигнал върха,върха на съзнанието ми.. Какво по-удобно от това да спечелиш доверието у жертвата си.

Уязвимостта е най-добрия помощник в такива ситуации,но това ти е до болка известно,нали така успя да си проправиш път,като „разбиеш ключалката на раждясалото ми от безразличие сърце”.Аз се поддадох,не се отдръпнах нито за миг,не виждах в теб озлоблението,а само чистотата,усмивката,звучният глас.
Сега разбрах стратегията на серийните убийци.При теб обаче нямаше хладни оръжия и отрова,поне не видими...тези неща се криеха в сърцето ти. И ако съдим по българските закони,повечето криминални проявления биват оправдани,стига да имаш добър авдокат и солидно количество материални придобивки.
Но не,не си мисли,че и ти ще прекрачиш закона толкова лесно,защото твоят съдия ще бъде Съвестта,а тя не приема материални блага. Мислих много и реших,че въпреки всичко ще получиш защитник и той ще бъде Съзнанието ти,нека видим каква аргументация ще извади.
Иска ми се да бъда на процеса,да видя изражението ти,когато собствената ти съвест те обяви за виновен и постави тежкия печат на закона.Печатът „Убиец на надежда”. Но реших,че няма да присъствам и знаеш ли защо? Приключих с това...помогна ми да осъзная качествата на безразличието и измих ръцете си от нежните докосвания на един престъпник! В момента правя крачка,продължавам напред и оставям отпечатъци след себе си,а ти отстъпваш,падаш в локвата на собствените си нечистотии...

Искаше ми се да напиша нещо хубаво,оптимистично,но имах нужда да затворя една врата от миналото,за да се отворят други две в настоящето.. Да,”спомените убиват”,мило мое дребосъче,но не и ако успееш да се отървеш от тях...това направих аз в момента. :)