Цвят след цвят. Трупат се върху други, нови цветове. Множество от цветове и краски.И това трябва да води до хаос, да се превръща в черно. Но не и тук..не и при мен. При мен е просто...пъстроцветно...
Зелено-жълта е зората
Във пламъци горящ, червен обяд
А здрача, къпещ се във сини краски
И виолетова - нощта
И сутрин сънените клепки
Са галени от слънчеви лъчи
От аромат на полска свежест
Уханни билки и магически треви
Карминът спуска се по пладне
Като дебела пелена сатен
Гори със алените ласки
Потапя сетивата в плен
А после синьото ме приласкава
Успокоява всяка фибра на плътта
Отвлича тялото в небесната забрава
Сред морски бриз и бисерна вода
Последен се явява виолетът
Със ложето от балдахин
Сред сенки от лилава лавандула
Се свличам във копнеж необозрим...
В палитри шарени се къпе всичко
Дори оста на моя свят
Върти се в пъстри тонове денят ми
Хармония от непознат, перфектен цвят...
0 comments:
Post a Comment