Хм...колко е странно когато решиш да се върнеш към нещо старо,позабравено...към навик,който си престанал да следваш.И честно казано така е по-добре,когато превърнеш навиците си в нещо хубаво,когато ги преоткриеш...
Може би само аз разбрах какво исках да кажа...но това е без значение в момента.Истината е,че ми се пише...главно за мен,главно за моя месец Юни..
Уводите за мен винаги са били най-трудни,някак си не мога да седна и да презентирам нещо в толкова малък обем още повече,когато имам свободата да пиша за себе си.Но както и да е..сега по същество...
Този месец Юни беше доста по-различен от останалите,може би заради множеството промени,които решиха да оцветят живота ми с много много ярки тонове,точно по това време от годината.И като говорим за промени няма да е лошо да спомена,че все пак освен всичко останало (което всъщност не е чак толкова много) станах и на 18 :р въпреки че разлика все още не намирам..
И такаа...общо взето ми се случиха само хубави неща: имах премиера (най-после...4тата до сега) и си изкарах прекрасно с новия екип..изкарах си прекрасно и с един друг човек,които няма нищо общо с театъра и се надявам това да продължи и за напред (малко съм суеверна относно писането някъде/някога/за някого..) ииии мога да кажа само едно...този Юни със сигурност беше слънчев,много,много,много СЛЪНЧЕВ!
Но месеца вече свърши..а аз се надявам слънцето да не изчезне с него (знам,знам..доста песимистично), надявам се , че ще продължа да гледам през розовите стъкълца на очилата си още дълго време, защото това си е моето лято (всъщност и последното ми като ученичка).
И след тия дълги,несвързани мисли една песничка изкача в главата ми.. ляля :D
0 comments:
Post a Comment