Живея между сенките
и лутам се в измислици,
а облаци покриват
кристалния ми взор
И кал, преструвки, кървища
се стичат от страните ми,
обрулени от вятъра
на нечий чужд позор
И сякаш черна дупка
е зейнала в сърцето ми,
покрит със грозни кръпки
е нейният отвор..
И само две ръце
мъглата режат с ножици
да дирят сетивата ми,
в житейския затвор
Но те не ме докосват
Не могат да ме стигнат
Ни допир не споделят
И тръгват си… сами…
и лутам се в измислици,
а облаци покриват
кристалния ми взор
И кал, преструвки, кървища
се стичат от страните ми,
обрулени от вятъра
на нечий чужд позор
И сякаш черна дупка
е зейнала в сърцето ми,
покрит със грозни кръпки
е нейният отвор..
И само две ръце
мъглата режат с ножици
да дирят сетивата ми,
в житейския затвор
Но те не ме докосват
Не могат да ме стигнат
Ни допир не споделят
И тръгват си… сами…
0 comments:
Post a Comment