Трите пласта на сърцето ми

 
Сърцето ми е като многогодишно растение. Многопластово. И всеки пласт, всеки слой, крие някаква история, някаква случка. Малка и незначителна или голяма и незабравима …всички до една са там…

Първият слой е стоманен. Изглежда груб, студен и недодялан. Не привлича с изящност, не е атрактивен за хорското внимание. Но ако дори веднъж проявиш достатъчно любопитство и се огледаш … ще забележиш малката открехната вратичка, инкрустирана върху него. Онзи малък портал към сърцето ми, който е способен да приюти почти всеки, стига той да отговаря на размерите му.

Вторият слой е по-уютен. Облицован е с мека ароматна кора от плачеща върба.
До него успяха да достигнат повечето хора в живота ми. И от егоизъм или страх да не бъдат забравени почти винаги решаваха да дълбаят с метални остриета имената си върху кората на моята върбова обвивка.
Затова този слой е най-наранен, затова този слой най-често плаче. А сълзите му са като лепкава целебна смола, която се стича по цепнатините на дървесния ствол, за да излекува всяка рана. Кехлибарената смола е успяла да заличи почти всички белези, с изключение на онези – най-дълбоките. Те си стоят непокътнати, незараснали и понякога предизвикват онова неприятно пробождане в гърдите.. Но с времето загрубяват …или просто се научих да свиквам с тях…

А когато се появи някой различен, внимателен, който не желае просто да издялка името си в живота ми, а да погали с нежност клонките на плачещата върба… тогава този пласт се разтваря с нежния звук на стара скърцаща врата и го допуска още по-близко до мен.

Третият и последен пласт на сърцето ми е нежна кадифена пелена. Мека и гладка, а в същото време топла и поглъщаща. Това е олтарът, мястото от където трудно можеш да си тръгнеш. И там, върху постеля от карминено кадифе, съм положила твоя образ… Като икона на незнайно божество, в което вярвам с цялата си вяра, на което се прекланям и чиято близост искам да достигна. Там, там си само ти....

П.П. Отново започнах със сантименталните излияния, но просто не мога да мисля за друго. Главата ми ги ражда все едни такива... емоционални мисли... И знам, че трябва да спра да се вглъбявам в себе си и да търся отражението си навън, но нямам желание за това.