People always leave! / mood:sad

Минаха едва 2 часа от както се разделихме,а вече ми липсваш ;/...тъжно ми е...

Последната вечер,в която всичко си беше по старому...но не и занапред.

Просто седяхме,говорихме,брояхме отминаващите таксита...а дъждът си валеше.Това обаче не ни попречи да бъдем заедно,мокри до кости,с качулки на главите,но въпреки това усмихнати.Сега ми е студено и гадно.Едва ли обаче този студ е породен от обилното количество дъждовни капки изсипали се върху ми...бих казала,че е от недружелюбната реалност.Реалност,която чак сега успях да усетя,която ме връхлетя по-гръмотевично от преминалия порой.

А после сбогуванията...тъжните погледи...насълзените очи... силуета ти,размазващ се по стъклата на отминаващия автобус... Вече ми липсваш..вече е утре...денят,в които ще заминеш.

"Заминаваш...а как искам да останеш,всичко да си бъде както до сега..
Но звучи егоистично,затова ти пожелавам там да намериш всичко това,което ти е липсвало тук.Ти трябва да си щастлива!
Знаеш ли,много хора нямат възможността да започнат от начало,да играят на чисто,а ти я получаваш,затова се възползвай от нея... Забрави за всички тежки моменти,за всички болки,просто ги остави тук.Но не забравяй нас,хората,които те обичат..
Знам,че в началото ще е трудно,много неща ще ти липсват,но трябва да се бориш,защото ти си силна,по-силна от колкото предполагаш.Отвори сърцето си за новото без предразсъдъци,усмихвай се на това,което ти поднася съдбата..
И не,аз няма да те забравя...а нима мога? Три години не се заличават толкова лесно от съзнанието,особено когато става на въпрос за човек към когото си силно привързан. Ще ми липсваш!Ще ми липсваш много,но не забравяй,че живеем в 21 век и няма да спрем да поддържаме връзка.
През последната година станахме по-близки,от всякога,подкрепяхме се дори когато ни се искаше да плачем от болка,споделяхме мъките и радостта си,живеехме...
Е,този живот продължава и аз искам да ти благодаря.Благодаря ти,че беше до мен,в моменти на отчаяние,благодаря ти,че не се скарахме нито веднъж и че се опита да ме разбереш,нещо което почти никой не прави.Надявам се и ти да останеш със същите спомени. Обещай ми,че ще забравиш за всички онези сълзи...сълзи за хора,които не ги заслужават.Обещай ми,че ще си усмихната,защото имаш прекрасна усмивка и целият свят трябва да я види!
...Сълзите напират в очите ми..но не,няма да плача!!!!
Няма да го направя,за да не натъжа и теб..това не е края на приятелството ни,това е просто едно препятствие..

Пък и какво са 180-200км,когато пред нас има цяла Вселена?

Знаеш колко обичам София,знаеш заради какви нещастници ми се е налагало да пътувам сама през нощта...така че разстоянието не може да ме спре. Ще се виждаме по-често от колкото си мислиш. И макар нещата да не са като преди,макар да си в друг клас(остават само 2 години до края),да се сприятелиш с други хора,знай,че в сърцето ми винаги ще има място за едно малко (или вече пораснало) Елфче. Знай,че на онзи,последния чин в средата винаги ще има едно свободно място,твоето място..
Толкова неща ми се иска да кажа,че в главата ми е пълна каша,неща,които знаеш...затова по-добре да спра до тук..

Обичам те,Елфче!!!! Пази се и не прави глупости :) {{}}"

писмото за теб..

Сега ми остава единствено да се надявам,че скоро ще имаш нет....поздравявам те с нашата песничка: Queen - I want to break free!