Влакове,театър..и ябълки от Пловдив

Най-после пътуване и за мен... хах,дори пропуснах първия учебен ден (не,че съжалявам ;р)..

За два дни с Мардж изминахме скромното разстояние от Плевен до Пловдив и обратно.Наситихме се на красиви гледки,прекрасни емоции и естествено нелюбезно отношение от страна на работещите в БДЖ :) Но не се оплаквам,все пак нещата бяха горе-долу премерени,колкото груба беше служителката в Пловдив,толкова добра и услужлива беше тази в София,жената със звучното име Спасийка(е,в дадената ситуация наистина ни 'спаси' :D). Общо взето пътят мина леко и приятно,в сладки приказки,решаване на кръстословици и солидна доза смях.

А Пловдив...има ли нужда да коментирам?! Прекрасен град! Неслучайно е един от любимите ми български градове...

На гарата ни посрещна братовчеда на Мардж,а в апартамента и останалите членове на семейството -леля Нели,и Невена. Страхотни хора,останах с много добри впечатления от тях.И това,че бяха в ремонт изобщо не попречи на гостоприемството им,напротив,те бяха хората,които направиха престоя ни там доста приятен.

Но пропуснах съществената част,която всъщност беше и причината за двудневното ни пътешествие,а именно "Мъртвешки танц" (под режисурата на Маргарита Младенова от "Сфумато"). Представлението влизаше в програмата на театралния фестивал "Сцена на кръстопът",който се провежда ежегодно в Пловдив.

Е,честно казано очаквах нещо повече. Пиесата наистина беше смислена и ясно се очертаваше идейния замисъл,но в актьорската игра се наблюдаваше едно пренасищане на определени детайли в говора и самите образи на героите. Омразата беше водещата сила,като те представяха един свят,в който живота е 'ад' или 'количка с лайна'. Свят на омраза между крепителите на едно семейство(съпруг и съпруга),които 'живеят',чакайки другия да умре.Хора,роби на самите себе си,които контакуват единствено чрез ненавистта,изолирани от останалия 'мръсен' свят.Проклинащи живота,които им се е паднал,те желаят смъртта,но същевременно се боят от неизвестното,което върви паралелно с нея.Танц на живи мъртъвци,танцуващи валс под мелодията на погребалните маршове...

През цялото време сцената беше затъмнена..декорите,музиката..всичко се вписваше идеално в обстановката,но някои режисьорски решения относно сценичното поведения бяха прекалени..Бързия ритъм на говора,еднаквостта между отделните персонажи,преиграването в отделни моменти,без всичко това представлението щеше да бъде по-добро (естествено мое мнение)...но,това си е режисьорска работа...

В крайна сметка излязох от театъра със смесени впечатления,нещо,което не попречи на веселото ми настроение.

Днес си направихме няколкочасова разходка из града(дори посетихме някаква изложба на восъчни фигури) и дойде време за поредния влак :)

А нещата,които си донесох на сам бяха торба пълна с пловдивски зелени ябълки (по настояване на милите ни домакини),снимки и един незабравим спомен!...

Аз,сред восъчните фигури..

Горе краката..!

Цветна тераска

Градският център

Във влака

По пътя за Плевен...

Е,събота и неделя минаха,а от утре ме чакат училище и репетиции...разбира се,и един плик с ябълки, *смиг*...

Мога само да кажа едно голяямооо 'Благодаря' на Мардж,за поканата(нещо,което вече направих). :) И поздрав с песента,която ми се наби в главата по време на пътуването :

Seal- Kiss from a rose...