среднощни откровения..

Летя на високо,в небето..
..не падам
държиш ме изтръпнала
в порива ням..
и нищо не търся..
не моля,не страдам..
попивам гласа ти
със дъх..и със длан..

Поглъщам безкрая
на мрачния делник
но пак...пак политам
не слушам..
не знам..
превръщам се в жерав,
унесен в съня си..
оставил зад себе си мисъл
..и блян..

Сънувам простори-
зелени и свежи..
обгърнати в блед виолет..
..и мъгла
потъвам в очите ти-
нежни и смели
разливаш се в мен
..като жива вода