"Мираж"

Дали мираж си? Или просто пречка?
Едно от всичките изгубени слънца..
лепкава восъчна течност...гореща,
целяща да свари вътрешността.

Чуй,невъзможни неща обещаваш..
Аз зная,че пак ще остана без тях-
чувства на думи със вятъра бягат,
понесени като ситният прах..

И този вятър пак ще се върне,
с онзи прочувствено-сив аромат..
Нови простори пред мен ще разгърне,
а пак ще гори с парафина познат..

Вяра? Това ли искаш от мен?
Пак да завържа с превръзка очите,
да чакам проклинайки новият ден?
А повей студен да сковава гърдите..

Не и този път..сега съм друга,
ветровете нямат власт над мен!
Скъсах с нокти нощната заблуда
и миража ярко оцветен..