"Валерия Желева от Добрич (19-годишна студентка), проф. Рашо Рашев, директор на Националния археологически институт, 25-годишният Даниел Вичев от Добрич, Мая Машева, Стоян Ковачев и Калчо Стефанов са разпознатите до днес жертви на пожара във влака Соф ия-Кардам на 28 февруари.
Съдебните лекари в Плевен съобщиха имената им. Според наблюдаващия прокурор Валери Мирчев, не може да се говори категорично за още жертви по време на пожара.
Продължава втори ден огледът на изгорелите вагони, намерени са частици от биологичен материал, но по думите на Мирчев, не е доказано, дали това са части от досега намерените тела или от други лица." (netinfo.bg)
В моменти като този се чудя дали съм сбъркана аз,или хората около мен,които се правят,че нищо не е станало.В моменти като този изникват множество въпроси,които в последствие си остават без отговор.Има ли виновни?
Виновни винаги има щом става дума за една такава жестока човешка трагедия,но винаги по-лесно е да обвиним някого,сякаш тъгата намалява,когато се превърне в ярост към някакъв неодушевен предмет,към някоя институция...
Друг е въпросът,че почти никой не се поставя на мястото на семействата,чиито близки са изгорели като въглени без дори да имат възможността да се борят за живота си.Никой ли не желае да се обвързва с трагизма в ситуацията? Или просто е по-лесно да се правиш,че не те интересува щом не те засяга пряко? Да живееш щастливия си живот докато 9 семейства се лутат между релсите да търсят с последна надежда части от най-близките си хора,докато същите тези 9 семейства търпят с неимоверни усилия ужаса на цялата тази нелепа ситуация.
Толкова ли е трудно да получат поне съпричастност? От кога българите са станали толкова студени,от кога страданието на другите не предизвиква никаква доза съчуствие в сърцата на хората...?
Лесно е да си кажем ‘държавата е виновна’ и да забравим за случилото се,лесно е да обърнем гръб,и да я сметнем за нещо нормално,защото ‘държавата ни е такава’.Повече смелост се изисква да застанем с лице към проблема,да бъдем единни в моменти като този и да подкрепим семействата в тяхната загуба...да покажем,че сме хора.
Или сме забравили какво значи думата ‘човек’?
Може би някои от вас ще ме нарекат сантиментална глупачка,други пък ще ме разберат...Е,аз пък не разбирам тези,които гледайки новините не изпитват никаква болка от случилото се,които превключват на друг канал,търсейки поредната американска ‘драма’.
Боли ме,че живея в такъв свят.Боли ме и в момента...
Всъщност преди време съм пътувала в същия този влак..пътувах сама.
Това можеше да се случи на всеки един от нас.
Може би ще ме сметнете за луда или просто ще се изсмеете,че плача за хора,които дори не познавам...но те с нищо не са заслужили такава ужасна съдба.
Знам,че с действията си няма да успеем да върнем никого,но нека също не забравяме,че т.нар ‘държава’ това сме всички ние.Ако не сме единни в борбата срещу този абсурд,той със сигурност ще се повтори отново...но жертвите могат да са много повече....може да е всеки един от нас.
Единственото за което моля е просто да бъдете хора....
Изказвам най-искрените си съболезнования към близките на всички загинали....И нека почиват в мир!!!!
