skip to main |
skip to sidebar
Demons`ll charm you with a smile,for a while,but in time...nothing can harm you...not while I`m around!
Демоните са навсякъде...дебнат те зад уличните ъгли,следят те бавно и внимателно...влизат с теб в градския транспорт,оглеждат те и преценяват,а ти разпознаваш ли ги?
Съмнявам се...по простата причина,че и на мен ми е адски трудно.
Понякога са съвсем близо до теб,така че ако се заслушаш би могъл да чуеш бавното им равномерно дишане или да почувстваш допира на едва доловимият им пулс.
Те винаги са там..без значение дали времето е мрачно и оловно-сивите облаци покриват изцяло небето...или слънцето обгръща с меките си лъчи,простора..
Те са там...и те дебнат..
Прокрадват пръсти,опъват тетивата..и те раняват..
Но ти не чувстваш болката или поне все още не...но след време,нещата ти изглеждат други.Отровата от стрелата бавно се разрежда в кръвта ти,домогва се и до най-малкият капиляр на раненото ти тяло,прониква в мислите ти до такава степен,че успява да засенчи всичко останало..
Демоните са навсякъде...и всеки един от тях предлага любов...но на каква цена? на осакатени мечти и отровено съзнание..
Всеки един от тях,мълчалив и трогателен,обещава нежност и привързаност,а носи разруха в малкия ти подреден свят,пронизва с елегантно движение невинноста ти...променя всичко..
И най-странното е,че дори да ги забележиш..не бягаш,оставаш като вцепенен пред тях и си готов да им отдадеш цялата си енергия (не се съмнявай,че ще я изпият)..готов си да се принесеш в жертва...ей така,самоволно,за да имаш до себе си същество като тях.
Знаеш в какво ще се превърнеш...какъв е риска,но искаш да го поемеш...обаянието им те кара да изпадаш в състояние,каквото не си усещал до сега..
И въпреки това ти пак оставаш непреклонен,желаеш демона от цялото си сърце...дори когато боли,дори когато вече се виждаш променен от жизнената му мощ,мислите ти пак са устремени към него,бледните отровени пръсти се протягат,за да достигнат неговите,а изпитите от кръв устни шепнат любовни думи в ухото на звяра..
Но той не се променя...остава си такъв,демон...жесток и в същото време изумителен..
И не знам дали мога да те спася от лапите му...не знам дали мога да спася и себе си..
П.П: Филмчето е страхотно! Трябва да се гледа задължително!
ъгълче от разноцветната ми стая...
Some kind of demons..
Posted by
Иффси
on Wednesday, February 6, 2008
Labels:
Sweeney Todd,
разни
/
Comments: (2)
Demons`ll charm you with a smile,for a while,but in time...nothing can harm you...not while I`m around!
Демоните са навсякъде...дебнат те зад уличните ъгли,следят те бавно и внимателно...влизат с теб в градския транспорт,оглеждат те и преценяват,а ти разпознаваш ли ги?
Съмнявам се...по простата причина,че и на мен ми е адски трудно.
Понякога са съвсем близо до теб,така че ако се заслушаш би могъл да чуеш бавното им равномерно дишане или да почувстваш допира на едва доловимият им пулс.
Те винаги са там..без значение дали времето е мрачно и оловно-сивите облаци покриват изцяло небето...или слънцето обгръща с меките си лъчи,простора..
Те са там...и те дебнат..
Прокрадват пръсти,опъват тетивата..и те раняват..
Но ти не чувстваш болката или поне все още не...но след време,нещата ти изглеждат други.Отровата от стрелата бавно се разрежда в кръвта ти,домогва се и до най-малкият капиляр на раненото ти тяло,прониква в мислите ти до такава степен,че успява да засенчи всичко останало..
Демоните са навсякъде...и всеки един от тях предлага любов...но на каква цена? на осакатени мечти и отровено съзнание..
Всеки един от тях,мълчалив и трогателен,обещава нежност и привързаност,а носи разруха в малкия ти подреден свят,пронизва с елегантно движение невинноста ти...променя всичко..
И най-странното е,че дори да ги забележиш..не бягаш,оставаш като вцепенен пред тях и си готов да им отдадеш цялата си енергия (не се съмнявай,че ще я изпият)..готов си да се принесеш в жертва...ей така,самоволно,за да имаш до себе си същество като тях.
Знаеш в какво ще се превърнеш...какъв е риска,но искаш да го поемеш...обаянието им те кара да изпадаш в състояние,каквото не си усещал до сега..
И въпреки това ти пак оставаш непреклонен,желаеш демона от цялото си сърце...дори когато боли,дори когато вече се виждаш променен от жизнената му мощ,мислите ти пак са устремени към него,бледните отровени пръсти се протягат,за да достигнат неговите,а изпитите от кръв устни шепнат любовни думи в ухото на звяра..
Но той не се променя...остава си такъв,демон...жесток и в същото време изумителен..
И не знам дали мога да те спася от лапите му...не знам дали мога да спася и себе си..
П.П: Филмчето е страхотно! Трябва да се гледа задължително!
Labels
- 3ти март (1)
- Incubus - Love hurts (1)
- kate voegele- its only life (1)
- P.I.F - Ноемврийски ден (1)
- Sweeney Todd (1)
- болест (1)
- ели (1)
- емоции (1)
- есен (1)
- изкуство (1)
- лични (15)
- Пловдив (1)
- приятелство (1)
- пътуване (1)
- разказ (3)
- размисли (2)
- разни (8)
- рд (2)
- снимки (1)
- стихотворение (10)
- стихотворения (4)
- театър (1)
- трагедия (1)
- цветове (1)