Огненочервени лилии

Огненочервени лилии,
плават кротко в езеро от кръв..
От болките ни черпят сили,
със ален цвят да разцъфтят..

Попиват от удавените скърби,
на мъртъв момък,жалеща жена.
Обагрят бялата си чашка,
с печален тон-карминена боя...

Always somewhere...

Спомени,спомени и пак спомени....поне са хубави!! :) Песничката ми напомня за един друг ноемврийски ден,преди 2 години..за едни прекрасни емоции и скъп човек...е как да не я обичаш :р
Докато я слушам се сещам за дните,когато я пеех постоянно...припомням си един концерт,едно изпълнение.. :р Ех... *въздъх* :)

Ноемврийски ден...

Ноемврийски ден,под похлупак...като в онези стари преспапиета,толкова красиви външно,а в същото време лишени от въздух..от жизненост.Гъста млечно-бяла мъгла,забързани погледи,кълбо от носталгия към топлите летни дни. Грозни,опустели улици,премръзнали от първият сняг клони,хора,лишени от усмивка.... И едно чудновато същество овито в пашкул,всъщност това е човек,момиче,на около 18..а пашкула е чисто и просто бяло манто,въпреки умело прикритите форми...

Изглежда уморена,може би е имала тежък ден,или също като мен не понася кратките дни,снега и изобщо цялата зима...

Конвулсивно отрива ръцете си една в друга или по-скоро меките бели ръкавички и нетърпеливо потропва с крак,чакайки последния тролеи.За какво ли мисли?

..Мълчание...

Леден вятър,пронизва поруменелите ми бузи,играе си с косата,забавя реакциите ... и аз започвам да потропвам с крак съвсем несъзнателно..С всяка изминала минута разпознавам себе си в нея..Същите меланхолични нотки,същата отчужденост,същите бели ръкавички..... И тя е сама..

...Размисъл....

Виждам я за първи път...дали всъщност е истинска? или просто халюционация,породена от адския студ...Хм,изглежда съвсем нормална....

Мъглата става все по-гъста,покрива замръзналите стъкълца на очилата ми...а тролеят не идва,на спирката сме само аз и тя,и едно въображаемо огледало,което ме изпълва с абсурдни съмнения...

...Чакане...

Уморена съм от съзерцаване в чуждите души,искам да се прибера,да изпия чаша горещ билков чай и да се метна под завивките. Ето,че най-после тролеят пристига!!! Последният...в него сме пак само двете...
Боже,колко много прилича на мен!! Явно мъглата ми е пречела да я видя хубаво..но сега...а тя дори не ме забелязва,изглежда угрижена..

....Спирка...

Но това е моята спирка! Какво прави тя тук? Нещата започнаха да стават прекалено странни,дори и за човек като мен..Ще я заговоря! ..."Хей,здрасти...познаваме ли се от някъде,изглеждаш ми доста позната?" ...не ме чу!..ще повторя "Здравей,познаваме ли се от някъде?...пак няма отговор...но какво прави тя! Влиза в моя дом,посреща я майка ми..с усмивка...ей,не ме ли чуваш...това си е моят живот!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ноемврийски ден под похлупак...като в онези стари преспапиета..и знаете ли,няма нищо красиво в тях!
Обикновена сцена,изящно опакована в кафез от стъкло,живот изграден от пластмасови нишки...Не,това не е моят живот!!!

за едно Елфче..

sms: eй,бебе! трябва да си силно...а аз знам,че можеш.И не искам да забравяш,че винаги си с мен..макар и нереално.Обичкам те ()....

Фея
Горско момиче,мистично красиво..
събужда гората със бисерен глас-
косите и лекичко галят тревата,
от очите и нежно се стича роса.

Крилцата потрепват от слънчевите ласки..
вплетени крехко ,в изящно телце.
С усмивка невинна омайва гората,
потръпва и бялото,снежно лице.

Ден след ден тя живее във тайна
и с обич твори хармонична красота..
Като птица свободна,душата и пее,
рисува със жестове цветна дъга...

(27.10.2006г)

Липсваш ми,Елфи... винаги!!! Е&И *ВFF*

"Мираж"

Дали мираж си? Или просто пречка?
Едно от всичките изгубени слънца..
лепкава восъчна течност...гореща,
целяща да свари вътрешността.

Чуй,невъзможни неща обещаваш..
Аз зная,че пак ще остана без тях-
чувства на думи със вятъра бягат,
понесени като ситният прах..

И този вятър пак ще се върне,
с онзи прочувствено-сив аромат..
Нови простори пред мен ще разгърне,
а пак ще гори с парафина познат..

Вяра? Това ли искаш от мен?
Пак да завържа с превръзка очите,
да чакам проклинайки новият ден?
А повей студен да сковава гърдите..

Не и този път..сега съм друга,
ветровете нямат власт над мен!
Скъсах с нокти нощната заблуда
и миража ярко оцветен..

something new? ..

Тотално занемарих блога и си признавам!.. ;/

Имам си и оправдание,което всъщност си е напълно вярно...просто дори и в момента съм адски изморена,но предпочетох да драсна няколко реда,умората ще почака..

Иначе съм добре..или поне така мисля,но не ми остава никакво свободно време.И въпреки това не се оплаквам,предпочитам да е така,отколкото да хабя дните си в мързелуване..

Излишно е да казвам,че тази 'първа' седмица на училище,може би ми се струва най-дългата от всички досега...толкова много задачи,бързане,часове се струпаха на главата ми,че вече започнах да свиквам....Дори направих нещо похвално,успях да променя режима си...и вече не спя до 12 :р

И все пак не мислите ли че и времето е подтискащо? Толкова мрачно и студено...

Като цяло не харесвам зимата или поне докато съм навън ;р ако ще е студено,предпочитам да съм си вкъщи пред камината(която вече липсва;/) с чаша горещ шоколад в ръка..или чай с ром *ммм*..толкова е уютно и приятно да гледаш как ръждивите пламъци обгръщат дървените трупчета..

Абе,честно казано ми липсват доста неща...а още повече седят в бъдещето все още ненаправени...и чакат най-после да намеря време за тях.Време със сигурност ще намеря..но трудно е другото-да подредя мислите в главата си,да пренаредя претъпканите чекмеждета на съзнанието си..и да ги обновя .

Както когато заменяме летните дрехи в гардероба си със зимни,когато трябва да се настроим за един нов сезон/период в живота си,да се екипираме за мразовитото пътеществие,което ни очаква..и да чакаме пролетта,разбира се....мисля че това ми трябва!

Остава по трудната част,а именно изпълнението,но ще се справя....винаги съм се справяла..